"Всеки човек има семейство, приятели, любими хора. Всеки е любен и люби някой. Ако не можем да защитим тази любов, значи ли, че в нас я няма?

Бойното изкуство е защита. Възможност да защитим здравето си, нещата и хората, който са ценни и важни за нас. А за това трябва да сме личности.

Ако имаме деца, жена, брат, сестра, майка и баща, които искрено ни обичат, какво, ще ги лишим от това тяхното право, само защото в момента сме в колебание и страх?

Човек трябва да е наясно със себе си. В любовта няма страх. Врагове Бол."

"Когато практиката ни донесе чувство на свобода.... когато практикуваме в такова състояние на вътрешно разтваряне и блажинка. Когато ни е хубаво, тихо, уютно, спокойно, когато в нас има слънце ... светът става изцяло красив. Да заменим всичко това, за да бъдем силни спрямо някой, да търсим техники за това. Не благодаря!"

"За мен нещата стоят по този начин. Колкото повече човек става повърхностен, колкото повече се отдалечава от себе си, и започва да живее чрез очите на другите, толкоз впоследствие му е по трудно да отвори вратата и да се намери. Да победим себе си, е същото като да се намерим. Да намерим онова у себе, което сме го заключили през толкоз врати. Вратите са слабостта. Егото."

Никодим Петров

... ... ... ...  

Сполай ти за думите, бат Никодиме.