... ти трябва винаги да помниш, че пътят е само и единствено път. Ако чувстваш, че не трябва да го следваш, не оставай на него при никакви условия. За да имаш такава яснота, ти трябва да водиш дисциплиниран живот. Само тогава ще знаеш, че всеки път е само път и няма нищо обидно за човека или за другите от напускането му, ако това е, което сърцето ти подсказва да направиш. Но твоето решение, да следваш пътя или да го оставиш, трябва да бъде освободено от страх или амбиция.

            Предупреждавам те: вглеждай се във всеки път внимателно и хладнокръвно. Пробвай го, колкото пъти сметнеш за необходимо. Тогава задай на себе си и само на себе си един въпрос. Това е въпрос, който само един много стар човек задава. Моят благодетел ми го каза веднъж, когато бях млад, а кръвта ми беше твърде буйна, за да го разбера. Сега наистина го разбирам. Ще ти кажа какъв е той: „Има ли този път сърце?"

Всички пътища са еднакви: те не водят никъде. Те са пътища, минаващи през храста или отиващи в храста. Мога да кажа, че в живота си съм изминал дълги, дълги пътища, но не съм никъде. Въпросът на моя благодетел има значение сега. Има ли този път сърце? Ако има, пътят е добър, ако не — той е безполезен. И двата пътя не водят никъде, но единият има сърце, а другият няма. Единият дава радостно пътешествие — докато го следваш, ти си едно с него. Другият ще те накара да проклинаш живота си. Единият те прави силен, другият те прави слаб.

"Учението на Дон Хуан" Карлос Кастанеда

А защо пътищата да не водят на никъде? Разбирам естеството на полемиката, но ми се струва че все пак, всеки път те извежда някаде, иначе няма да е път, а спирка.

Дали сме съгладни или не, си е наша работа. Май.

Това ми напомня на категорията "вид" на глагола - несвършен и свършен. "отивам" - представя действието непълно, незавършено в неговото извършване. "(да) отида" - завършеност, цялостност. Обясняваха ни това чрез примера за манифестациите - участниците виждат събитието само от своя поглед на деятели, но наблюдаващия отгоре вижда манифестацията в цялостност.

Ние винаги живеем в "несвършен вид" - не можем да уловим пътя и съществуването си всеобхватно и никога не можем да бъдем напълно обективни. Няма как да твърдим дали нечий път води някъде или не.

Ами ако Някой съществува в "свършен вид" и вече е посочил Пътят с главно П? Трябва ли да се лутаме и опитаме всичко, за да се решим да поемем по него?

Един приятел казваше: "Философията на новото време е да се опита всичко. Питам се, аз и лайна ли трябва да ям???"
Това, че някой е достигнал собствения си потенциал, не значи, че да повтаряме живота му, ще развие нашия. Трябва да изберем пътя на своето сърце, който определено не е пътят на всеки друг.

"Аз съм пътят и истината, и животът"

се казва в една книга, която един приятел окачестви като най-добрия Бестселър. Лично аз бих предпочел да цитирам него, отколкото каквото и да е друго... ако щеш, само заради престижа.

Пътищата са различни, както са казали: "никога не можеш да влезеш два пъти в една и съща река". Но, пресичайки я, можеш да стъпиш многократно на едни и същи брегове. Жизненоважно е откъде почваш своя път и къде ще те доведе. Да вървиш без да знаеш накъде отиваш, е все едно да ходиш в минно поле с вързани очи.

А когато знаеш, че само Един е успял да я пресече, а всички останалите са се издавили? Не е ли по-добре да тръгнеш от Неговия бряг?

Човек трябва да знае кога вярва и кога знае. Или знаеш, или вярваш. Друг вариант няма.
Когато героят на твоя бестселър е казал тези думи, не е имал предвид себе си.
В нашия свят ние избираме действията си и никой не бива да се крие зад друг. "Пътят към ада е покрит с добри намерения и хубави цитати."

Вярата понякога преминава в знание, но остава вяра за други неща. Ти вярваш или знаеш, че си добър в БИ? Започваш от вярата и стигаш до знанието. С пътя е същото. Първо вярваш къде ще стигнеш, после, с опита, познаваш.

"Пътят към ада е покрит с добри намерения и хубави цитати."

Добре го каза. Наистина не разбирам защо тогава буташ четящите към ада с последните си няколко поста, съставени предимно от цитати.

Знам, че не съм добър и вярвам, че чрез практика мога да стана по-добър. Каквото и да значат "практика" и "добър". :-)
Въобще не вярвам къде ще стигна, но няма да бъда разочарован. Това го знам.
Определено съм със зли намерения, но пък и вярвам в читателите си. Те ще отидат там, където искат. Съзнателно или несъзнателно. Това го знам.

Hubava tema, silni hora i mnogo dumi hvarleni na vqtara...

Rising Sun

Какво е Пътя. Вярвя по него от съвсем малък, следвайки Истински своето сърце. Не знам накъде вървя, къде ще стигна.....знам само, че то миличкото, винаги ми казва че трябва да вървя, да вървя. Това е моят Живот по който вървя. Да следваш истински своето сърце, това е. Колкото до знанието и вярата. Знанието възгордява, вярата смирява, едното взима, другото - дава. Вярата дава сила на сърцето да не се предава, да върви по пътя, да следва истината. Ако я имаме у нас, можем планини да преместим.

17. И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
18. Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
Еклесиаст, 1 глава

Да така е...всичко е суета!
Няма нищо по хубаво за човека, когато неговият живот бъде изцяло потопен в откровение !.

13. Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието Както светлината превъзхожда тъмнината.
14. На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина;

Ако ще цитираш Еклесиаст, поне не вади стиховете от контекста им. А за откровението - всичко за нас е откровение, защото никой не се родил научен и ние винаги "откриваме" заобикалящата ни реалност.

spacerunner..

Думите са просто думи. На някой носят разум, а други чрез тях се правят че го имат. Но определено е тъпо човек да се затвори в тях....пък и да има претенций към другите за същото. Ти какво Бойно Изкуство тренираш ?.

Думите, сами по себе си, са форма. Те никому нищо не носят. Но могат да имат съдържание. Тогава тази съвкупност прави слово или Слово. А, както е писано: "В началото бе Словото и Словото бе у Бог и словото бе Бог"... не виждам защо да е тъпо човек да се затваря в нещо толкова велико и красиво. Особено когато това затваряне те отваря към всичко друго.

Словото е най-пряката форма на духа, възможна в този свят. Махането на ръце и крака е направо пошло и смешно на фона на чистата сила, която предаваме чрез Езика. Да не говорим за ефективността.

Счупеният крайник минава и се забравя, но казаните на място думи винаги се помнят и могат да променят целия човек. Ако искаш, можеш да се опитваш да сееш унищожение чрез БИ, но аз ще съграждам чрез думите си.

Останалото е за лични съобщения.

Когато двама човека се обичат истински, когато са станали едно цяло, тогава нямат нужда от думи, от слово за да общуват помежду си... ;-)

А до тогава?

Най трудното за постигане и същевременно най важното нещо е да можем да разсъждаваме и да мислим правилно. Яснотата за дадено нещо, не идва от познанието за него, а от практиката доставяща тази яснота.Това че някой има познание е като да го няма, ако не го е познал и почувствал в практиката си. Правилната практика в Бойните Изкуства възпитават ума на човек да бъде винаги трезвен, очите ясни, и тялото подготвено....Това е едно и също нещо, макар да изглеждат като три различни неща. Прочети темата отново (Път със сърце), освободи ума си от формата на думите, вникни в нейният смисъл и отговора ще дойде сам.
Успех !
Ник0дим

Да познаваш същината на дадено нещо означава, че вече го практикуваш, защото теорията дава само най-общите външни белези на тази област. Какво е да мислиш правилно? Да си рационален, практичен, отдаден на възвишеното или животинските си инстинкти? Може би да мислиш живота през призмата на сърцето си? И все пак дори то се моделира от външни фактори, така че не е обективен ориентир. Тогава какво е правилно?

Много са начините за постигане на умения и сила, още повече са техните пътища (като всеки човек има възможност да извърви определена част от него), но какъв е Пътят с главно П? Това, което ти дава смисъл? Това, заради което трупаш тези умения и сила, заради което тренираш и вървиш по онези пътища?

Правилният Път.

Ами като говори човек, какво най-често прави, от какви подбуди говори: или лъже, или се хвали, или одумва, или злослови, или иронизира, или се стреми да изпъкне и стане център на всеобщо възхищение, или да покаже ученост и начетеност, или да критикува и осъжда, или да се оплаква и недоволства, търсейки подкрепа или ... Всичките тези неща водят според Православието до греховност /слабост/, понеже в основата стои егоцентризмът.
А казано на по-съвременен език - водят до загуба на духовна енергия.
Човек който се отнася към своята професия с пълно отдаване и любов, то той ще проникне и достигне до сърцевината на своята професия с пълно разбиране за нещата. А когато човек е обладан от своето его,то той не би могъл да разбере и усвои своята професия до нейната крайна дълбочина.Неговото познание ще бъде повръхносно, без нужната дълбочина, което ще го направи лош Майстор или работник. За да успееш да се потопиш в дадено нещо е единствено възможно само ако успееш да забравиш за себе си. Прочети темата отново !

1. Етап - оставяш егото и мнението си изцяло настрана, за да можеш да усвоиш същината на умението. Ръководиш се изцяло от наставника или някаква теория.

2. Етап - след като си усвоил това, започваш да пречупваш поученията на наставника през призмата на съзнанието си. Вече имаш изградена лична база и я дозапълваш.

3. Етап - взел си всичко, което другите са могли да ти дадат. Зазидал си всичкия ти предоставен материал. Тогава започваш да търсиш сам, основавайки се на личното си мнение.


Наложително е да оставиш себе си в началното ниво на израстване на каквото и да е. А относно началните ти думи - винаги съм казвал на околните да не съдят за другите по себе си. Може да се изненада колко са различни.

Православието, както католицизмът и протестанството, говорят за два типа слово. Това, предполагам го знаеш добре, аз също го знам. Попиши малко и за добрата му страна - споделянето на благата вест и резултатът от нея.

Всеки си има собствени представи и е ограничен в тях. Това, ако го преодолеем ще имаме "свободата от мислите". Защото мислите са от думи, образи и представи. А ние мислим чрез тях. Наистина свободата е в не-мислите, т. е. в неума. Но за кой - за този, който може да стигне и да го усети. Но има и свобода в мислите - тогава, когато те идват в човека като интуитивен поток, който му отваря нови прозорци и му разкрива нови пространства. И човек е свободен в тяхните рамки, докато не реши че знае мноооого. Щом си въобрази, че знае, гордостта му го ограничава и той става пленник на своето "знание". Но в момента, когато в него действа интуитивният поток, който му носи прозрението, човек се чувства свободен. Кога човек ще се освободи от всичко това и ще поиска да бъде истински свободен? Може би, когато спре и това да иска. Защото състоянието, което е отвъд мислите, представите, свързаните с тях ограничения, гордост, или желания, това състояние само идва в човека, когато човек е готов за него. И го освобождава. То не може да бъде постигнато, нито завоювано. Защото колкото и да говорим сега за ума и мислите, за желанията и свободата, това са само обменени думи между нас, които могат да ни създадат впечатлението (илюзията), че вече много знаем за свободата и за неума, и още по-лошо - че сме свободни защото го знаем. А истинското познание и освобождение е в преживяването на самото състояние и в пребъдването в него, а не в мисленето за него (имам предвид логическите напъни, а не интуитивното вдъхновение, което също се излива като поток от думи и образи).Човек преживява свободата под формата на особено чувство на радост, разширение на съзнанието и лекота, когато границите на неговите възможности се разширяват.
Така че, в онзи миг, независимо на какво ниво е, той се чувства свободен, преживява свободата си и това за него е вид реалност в момента. Но щом се отъждестви с това състояние и се възприеме на сериозно, и си въобрази, че вече нещо знае и е някой, и е причина и фактор в света - губи това усещане и то се заменя с друго - с гордостта от знаенето. Да знаеш за Истината и да живееш Истината са две различни неща. "Знанието възгордява, а любовта назидава"(І.Кор., 8:1), казва апостол Павел...:-)

Бойните Изкуства са идеална практика (Път с главно П) за дълбоко и истинско себе познание, където човек да може да забрави за момент себе си и да прогледне за света около него.
Според мен, Бойното Изкуство е разпределено на два основни етапа - практика (праксис - деяние) - Бойно...... и теория (видение, познание) - Изкуство. Целта на практиката сама по себе си е процес на очистване, чрез която трябва да успеем да се усмирим и надмогнем външния човек - плътта, за да се отворят дверите на вътрешния човек - на Духа.
Вторият етап, т.н теория.....е това което Хинки дава като собствено развитие в БИ, посредством този блог. Виждане, разбиране и т.н, но то може да бъде разбрано и познато само от хора който са преминали първият етап. За другите (начинаещите) остава вярата в това което е преживял че ще бъде познато някой ден и от тях. А живота приятелю, дава тази възможност....ако Пътят ни има сърце....
Успех !

Гледната ти точка е ограничена, защото приемаш само един от методите на познанието, като си нацелил най-трудния и специфичен.

В момента се сещам за три такива - логика, вдъхновение и практика. Те са напълно равнопоставени и човек ТРЯБВА да притежава и развива всички, за да може да е адекватен в реалността си, в духовната сфера и материята. По професия съм филолог, по призвание съм християнин, а по дълг "войн" (в най-общ смисъл на човек, занимаващ се с БИ). Работа ми е да развивам и трите типа познание, защото само тогава мога да се доближа до абсолютното такова и увеличавам силата си. Ти отхвърляш логиката, а практиката се опитваш да я замажеш с някакви груби форми на илюзия.
Знаеш, че самото писане е логика, а не вдъхновение. Второто идва на ниво идеи и мисъл, но ти трябва да ги облечеш в нещо, за да можеш да бъдеш разбран. Ако само се извисяваш и вдъхновяваш, накрая ще останеш напълно неразбран и всички ще те оставят. Вдъхновението също е проява на егото, защото то ползва само тебе.
БИ и теория... много обичам това съчетание. Всъщност няма такова нещо. Теорията са личните убеждения на човек, а практиката - нещо съвсем различно. Колкото и да ни се иска, двете нямат общо. Аз мога да правя абсолютно същите движения като някой друг, но да влагам различни мотиви. Лошо е как хората са изопачили целта на практиката. БИ не са започнали като метод за самопознание, а средство за защита. Убиваш, за да не бъдеш убит или да не убият някой друг. Нищо друго не стои зад удара с меч. Това е пълното себеотдаване - игнорираш себе си, за да можеш да изпълниш своя дълг в служба на другите. Няма мисъл, няма нищо лично.
Всяка материална проява е такава или поне трябва да бъде. Не напразно навремето са набивали толкова силно в главите на самураите думичката ДЪЛГ - техните умения първо служат на Императора, после на семейството, а за тях остава честта да умрат. Себепознанието са го оставили за философията и религията.

И умно са направили.

Вдъхновението е чисто духовен процес и си прав, че няма общо с логиката. Има доста начини да го получиш, като вярата и религията са най-бързите и най-сигурни. Те дават значение на живота, логиката дава смисъл да правиш нещо, а практиката ти посочва определени цели. Трите винаги са заедно.

Да се осланяш само на вдъхновение и когато те изпълни да застанеш и гледаш тъпо в небето е похабяване на ситуацията. Тогава човек трябва да твори - за да може да сподели това вдъхновение с другите, а не егоистично да го запази за себе си. Познанието е насочено към действие навън, а ти (според както разбирам) го криеш навътре към сърцето.
Но как ще твориш, ако не можеш да държиш четка или напишеш едно изречение? Никак, ще си останеш само с вдъхновението... като в един момент и то ще си отиде. Затова не можеш да изоставиш останалите пътища, ако искаш да служиш. А ако не искаш - всеки има право на избор.
Що се отнася до развиването на трите, предпочитам нещата да са чисти - логиката да я развивам с четене, вдъхновението с вяра и съзерцание, а практиката със силова тренировка. Не е нужно да се мешат взаимно.
Човек трябва да знае какво знае, за да го използва адекватно и да знае какво не знае, за да го търси и изучи.


Извини ме, ако постът ми ти се струва агресивен, не съм целял такова нещо и не искам да предизвиквам негативни емоции. Просто такъв ми е стилът на писане.

С уважение към личността и мнението ти,
Трифон Войводов.

Нищо не крия...и нищо не отхвърлям, определено си ме разбрал погрешно. Видял си повече себе си у мен отколкото мен самият.

Относно вдъхновението...
Когато пиша има не малко моменти в който успявам да уловя вятъра в платната си и записвам всичко което е минало през мен в думи и след като ги прочета, усещам, по скоро знам, че тези мисли, думи не са мой, защото познавам добре себе си, Няма усещане за собственост в това което съм написал, по скоро записал, колкото и глупавo да звучи това. А това да ли ще бъдат разбрани от някой, определено не ме интересува. Аз самият често размишлявам над тях и се учудвам колко малко хора успяват да хванат техният смисъл, по начина който съм ги написал, по начина който ги разбирам. Предполагам че има хора който имат способноста да улавят духа, идея и същината, която стой зад думите, а не спират своето внимание в формата в която тя е обличена.

Бойните Изкуства от самото начало са се развили като метод на себепознание. За да усвош една проста техника ти трябва внимание, а в такива моменти човек забравя себе си. Колкото повече практика толкоз по добри резултати.. Потта на тялото е също като сълзите който пречистват душата. Въздействайки на едното, въздействаме на другото. Навярно сам си забелязал при една добра тренировка, как тялото улеква, а ума се усмирява и човек се чувства цялостно добре.
Относно вдъхновението...знаеш ли, когато започнах да изучавам професията хлебар, използвах за моят опит в Бойното изкуство, и когато осъзнах че между тях няма разлика, това ми помогна да напредна изключително бързо в професията да мога да я прилагам правилно, а тя след време ми даде възможноста да разбера по добре БИ. Дойде момент в който прозрях че между Бойното Изкуство и Христовото учение също няма разлика.

Относно стилът на писане...имаше моменти в който търсех свой стил, защото от години се опитвам да напиша една книга за Бойното Изкуство което практикувам. Та когато насочих своето познание използвайки само логиката си, думите излитаха като стрели, всяка дума беше удар с меч, но определено не бях самият аз като цялостност. Когато започнах да пиша със сърцето си, когато се отпуснах, без да търся стил, просто да записвам това което мисля и чувствам , думите се изливаха като поточе, река.. И така станах поет за някой, а за други човек с псефдофилософски стил на писане...

С уважение !
Никодим Петров.
P.P
Познавам Хинки, по скоро човека в него, а на мен това ми стига да знам колко дълбоко е неговото БИ.

Попитали Малчо, кое е първо-кокошката или яйцето. Според нашенският мъдрец, първи е пологът, защото и снасянето, и мътенето, все там се случват. Все едно се е консултирал с моят аватар Меч О'Пух:)!
Кое е първо-самозащитата или самопознанието? Първи е човекът! Човекът има нужда както от самозащита, за да не умре с все познанието си, така и от самопознание, за да не се чуди по какво се отличава от маймуните в зоопарка. Бойното изкуство е израз на човешките потребности и способности. Затова е бойно и изкуство, защото самозащитата и самопознанието се усилват взаимно. Иначе щяхме само да нареждаме цветя или да вдигаме тежко и да се маризим на по няколко гроздови!
Странно, не бях забелязвал у вас склонност към безсмислени спорове, пък ви познавам, препоръчвам съвместна тренировка за изясняване на понятията:)!

Аз пък съм съгласна,че пътят си е път и нищо по-различно.Всъщност,всяко едно нещо в живота ни и простичко.Именно човeкът и този,който за добро или за лошо добавя различни орнаменти от себе си-точно по този начrн се засвидетелства и неговото съществуване в огромната вселена.Разбира се не всичко е добро,но това е-светът ни е пълен с различия.
И в крайна сметка,всеки може да върви по път със сърце.Стига той сам да реши.
Страхотно писание!Благодаря и поздрави!:)

"Пътят. Кой ще го измине направо и добре?"

Тук:

http://castaneda-bg.com/