"Поезията на моят учител Алим, на който дължа всичките си качества, ме опияняваше, неговата любов към човечеството ме вдъхновяваше, жертвеното му служене ме възвисяваше ... ... Но за да ме изведе от пределите на обикновеното, той ме дразнеше, което ме накара да изучавам раздразнението си, разгневяваше ме, за да почувствам своя гняв и да се науча да го преобразувам ... ... Алим сам се превръщаше в обект на нападки, за да могат хората да видят низостта на недоброжелателите и да не се присъединяват към тях. Той ни показваше необичайни неща, за да може необичайното да стане за нас обикновено, и в края на краищата да можем да осъзнаем, какво представлява то в действителност."

Афзала от Александрия
Дервишки учител

Moje bi tova e nai-dobriat nachin da se opoznaesh - da predizvikash sebe si. Niakade predi godini biah prochela, che nai-dobriat nachin da opoznaesh edin chovek e da go nabljudavash kak reagira kogato e pijan, kogato e adski iadosan i kogato e v zatrudneno polojenie.
P.S. Izvinite za latinitsata, no za sujalenie tuk niamam kirilitsa.

който ужасно ми хареса... браво, мн е добър...

http://laurencia.blog.bg/drugi/2012/08/03/uchiteliat.985326

Учител е онази личност, която може да те демаскира с един поглед. Която безмилостно разбива егото ти. Която наказва много повече, отколкото хвали. Която има властта да те накара да се почувстваш малък и жалък, но също и велик, и смел. Която те държи винаги в границите на твоите възможности. Която не ти дава отдих. Която те поставя – без да те изоставя, - в трудни ситуации. Която никога не отстъпва. Която независимо от дълготрайността на контакта, не приема фамилиарността на приятелството. Която се изхлузва като риба, тъкмо когато си повярвал, че си спечелил благоволението й. Която избухва като вулкан, когато се държиш надменно и не снижава градуса, докато не те види смирен.

Не се самозалъгвай, приятелю. Един истински учител преподава малко. Онова, което прави, е да те остави да се учиш край него. Интересуват го действията ти. Знае много добре, че без адекватни действия няма напредък. Затова наказва твоята арогантност, твоята леност, твоята закоравяла склонност да търсиш извинения, за да прикриваш грешките си, твоята самодостатъчност, твоята прекалена фамилиарност, твоята липса на уважение. Кой е той, можеш да вметнеш, че да си присвоява такава роля? Твоят учител. Някой, който има мисията да те направи по-добър и затова те кара да плачеш. Служи му, почитай го, уважавай го. Голям късметлия си, че има кой да те води през живота.

Франсиско Лопес – Сейване
„Нещата, които научих от Изтока”

Не е учител онзи персонаж, комуто вдъхваш живот с въображението си. Твоята слабост, нуждата ти да се чувстваш защитен, подкрепен, разбран, приласкан, създава тази митична фигура, която после наслагваш върху тяло от плът и кръв. Това е като очарование, фантазия на романтичния ти ум, с която се опитваш да предпазиш своето безсилие. Ти не се нуждаеш от учител, а от Бог. Не си готов да се изправиш пред отговорността за собствения ти живот. Разбираш ли сега защо гурутата масово се самообожествяват?
Старите страхове, духовната незрялост, първичните емоции и липсата на умение за подбор ти пречат да станеш господар на собствения си живот. Затова си създаваш едно непревземаемо убежище, един извор на любов и милосърдие, който разбира и прощава твоите слабости. За да не изглежда прекалено абстрактно, ти му придаваш име и форма, а за да остане окончателно свързан с теб, го обявяваш за гуру, въздигаш го на трон в сърцето си и изливаш отгоре му неврозата си. Добре, имаш каквото искаш, но това не е учител.

Франсиско Лопес – Сейване
„Нещата, които научих от Изтока”