"За да излезеш навън, трябва да минеш през."

Отдавна, много отдавна, в едно село живяло момче, което станало известно с майсторската си стрелба с лък и много се гордеело с това. Веднъж по време на тренировка, то чуло глъчка отвън, излязло на улицата и видяло един стар търговец на масло, заобиколен от много хора. Взел в ръка голям черпак, старецът наливал масло от височината на гърдите си в гърне с гърло, тънко колкото малка монета. Не разсипал дори капака, струята дори не докоснала гърлото на гърнето. Ръката му била твърда, а движенията точни и сигурни. Изумено, момчето попитало: „Дядо, как правиш това?” Старецът го погледнал, усмихнал се и поискал да му дадат една пейка. Сложил на гърлото на гърнето монета с малка дупка в средата. Качил се на пейката и налял маслото от височината на гърдите си. Момчето било зашеметено: „Кажете ми, как правите това?”

Старецът смигнал и казал: „Нищо, освен практика.”

Изведнъж момчето разбрало, че то превъзхожда другите просто, защото се е упражнявало повече от тях. Нямало за какво да се гордее с това. След този случай, то станало скромно и продължило да тренира упорито. На тридесет години вече било известно като най-добрия стрелец с лък в поднебесното царство. Учител на императорските стрелци.

Но, когато станал на 60 години, майсторът ненадейно изчезнал без да остави следа. След около 20 години, негов добър приятел чул, че живее в някаква хижа на една висока планина. Отишъл там, за да го види. Срещнали се приятелите, познали се, поздравили се. И изведнъж погледът на майстора попаднал върху лъка и стрелите на гърба на приятеля му.

- Какви са тези странни предмети на гърба ти?

Приятелят се поклонил и му казал: „Ти трябва да си най-добрия жив стрелец с лък на тази земя, щом вече си минал отвъд опита на стрелбата с лък.”

 

Едно плюс едно

Едно момче попиталo учителя си, защо всички стари ученици правят една и съща техника различно. Учителят го погледнал и го попитал: "Kолко прави едно плюс едно?"
- Две.
- Хм. Не си прав. Когато майка ти се запознала с баща ти, те са били двама. Но сега имаш още двама братя. Значи едно плюс едно прави пет. Ако изкуството е живо, то води до нови форми. Ако е мъртво - едно плюс едно прави две.

 

Маската

 

Отдавна, много отдавна в Азия имало един цар. Никой никога не бил виждал лицето му, защото при всички срещи с министрите или с народа той носел маска с много строго, тържествено изражение. Всички се бояли от него, уважавали го и той управлявал добре царството.

Веднъж обаче, жена му му казала: „Ако, за да управляваш добре трябва да носиш маска, значи хората уважават маската ти, а не теб.” Замислил се той и от другия ден спрял да носи маската. Министрите вече можели да видят лицето му и да отгатват за какво мисли. Скоро престанали да се боят от него. Минали няколко месеца. Положението в двореца все повече се влошавало. Чиновниците загубили уважение към царя, те не само спорели помежду си в негово присъствие, но даже почнали да възразяват и на него. Скоро между тях изчезнали единомислието и сътрудничеството. Той губел властта си, а в страната започнал да цари хаос. Станало ясно, че нещо трябва да се предприеме.

Царят наредил да обезглавят всички министри, които били виждали лицето му. Събрал нови и отново сложил маската. Скоро положението в страната било овладяно – хората станали единни и управляеми.

Имаш ли маска на лицето си? Може би хората са верни не на теб, а на маската ти? Отразява ли това, което хората виждат на лицето ти, това, което наистина мислиш? Случвало ли ти се е да свалиш маската си и да погледаш истинското си лице в огледалото? Управлява ли маската живота ти?

Статуя на Буда

Едно момче поискало да стане ученик по ушу в манастира Шаолин. Настоятелят на манастира решил да го изпита. Казал му: „Можеш ли да ми направиш от това голямо дърво статуя на Буда? Винаги съм искал да имам една голяма статуя на Буда тук в двора. Налага се да замина за една година, като се върна, искам да е готова.”

Още до седмица момчето отсякло дървото и започнало да го обработва. Точно след една година то завършило огромна статуя на Буда. Дошъл учителят, погледал, останал доволен. Но решил да изпита отново момчето:

- Все още не мога да те взема за ученик. Статуята е хубава е, но е много голяма. Аз пак ще тръгна, искам да я направиш наполовина по-малка.

Видяло се, че момчето е много разочаровано. Намръщило се, но се поклонило и приело задачата. Работило около 6 месеца. И изведнъж спряло. Видяло, че е направило един нещастен Буда, намръщен и мрачен. Два месеца не правило нищо. Не можело да изпълни задачата. И изведнъж една нощ, докато гледало небето осъзнало, че времето му изтича. Учителят няма да го вземе. „Да става каквото ще! Ще я направя хубава! Пък, ако иска да ме взима.” Момчето променило настроението си. Започнало да работи с усмивка и радост. Когато майсторът дошъл, намерил един усмихнат, блажен Буда да го чака в двора.

- Статуята отново ми се вижда голяма. И малко груба. До догодина искам да направиш нова.

Ученикът усмихнато му отговорил, че ще направи. Той се бил научил на търпение и на радостен труд. След една година учителят намерил невероятно красива и изящна статуя на Буда. Истински шедьовър. Той вече знаел, че това е добър ученик. Оставало да му се покаже само техниката.

 

 
Злата свекърва

 
Една мома се оженила и отишла да живее при мъжа си. Той бил чиновник в императорския двор и по цял ден го нямало. А свекървата била мърморлива, все нещо недоволна, все гълчала, карала се на снахата, все нещо трябвало да се мести, преправя, връща обратно. Когато оставала сама, снахата плачела, плачела .... Веднъж не издържала и отишла при един стар приятел на баща си, известен билкар. Разказала му всичко, наплакала се и помолила да й даде някакви билки, да отрови свекървата. Замислил се билкарят и казал: „Аз ще ти дам такива билки, ама специални. Ако я отровиш – веднага ще те хванат и щете убият с камъни. Затова ще ти дам треви, които ще слагаш в нещата, които готвиш за нея. Ще стане много бавно. Но през това време ти трябва напълно да промениш държането си. Ще се радваш, ще се смееш, ще правиш всичко, което поиска, че даже и повече. Когато умре – никой няма да те обвини.”

Речено – сторено. Снахата се променила напълно. Започнала да готви, да чисти, да изпълнява и най-малките желания на свекърва си. Грижела се за всичко в къщата, за мъжа си, за слугите, за стопанството. Появил се син. Свекървата се променила – била усмихната и доволна, навсякъде хвалела снаха си, и даже казвала, че я обича повече от собствено дете..... Един ден снахата се появила при стария билкар и му казала: „Моля те, направи нещо да не умре свекърва ми. Тя е добра жена. Научи ме на толкова неща. Даде ми всичките си украшения, всичко, с което се е гордяла в младостта си. Моля те, искам да живее, колкото е възможно по-дълго. Тя е баба на сина ни.”

Билкарят се усмихнал и казал: „Бъди спокойна. Ти й слагаше билки, които само могат да удължат живота й. Върни се в къщи и живейте в сговор и любов.”

приказки,благодаря!!

Това са приказки, които майсторите по китайски бойни изкуства (ушу) са разказвали на учениците си, за да им дават напътствия, примери за проява на положителни качества.
Ян Цзюн Мин - "Белият жерав"
http://www.biblio.nhat-nam.ru/yan.tzyunming_bely.zhuravl.djvu