„Дълбоко в себе си войнът е религиозен.”

Готвиш се за битка. Ден след ден.
Тренираш упорито. Караш тялото да се движи като мисълта.
Учиш се да превръщаш всяко нещо в оръжие.
Разбираш ....
Срещу теб ще застане войн. Подготвен за битка.
Ден след ден. Упорито. Бърз и умен ....

Нито той ще реши, нито ти.
Животът. Истината. Пътят.
Правата кауза.

„Който се изправи срещу мен, се изправя срещу цялата вселена.”
Морихеи Уешиба

„Може ли истинският майстор по бойно изкуство да бъде пребит като куче?
Може, естествено. Истинският майстор може всичко.”

„Човекът на пътя прави каквото трябва. И толкоз. После си тръгва.”

кой е по-достоен противник - този когото предизвикваш или онзи който предизвика теб?
Правата кауза? Какво е това?

Хм, това дали те предизвиква или ти го придизвикваш не е свързано с достойнството му. По никакъв начин.

Правата кауза е като правия път. Дълбоко лична работа.

Попитах те, защото не всяка битка трябва да се приема, така както не трябва да се изправяме срещу всеки противник. Просто трябва да знаем нашата кауза, нашите съюзници и врагове и да действаме спрямо тях... Има толкова чужди битки, които не ни касаят. А правата кауза понякога избира вместо теб... Та в тази връзка - случва се така че хората, които ти искаш да надвиеш са като стъпало което води надолу, а истинските хоризонти всъщност се отварят от малки прозорци - хора, на които не обръщаме достатъчно внимание, които се изправят срещу нас и чрез които може да проверим нашето истинско ниво и да покажем най-доброто от себе си.
:о)

А коя е правата кауза тогава? Това е един от най-глупавите въпроси, защото отговора е очевиден, но все пак всички си го задават :) Хората винаги правят нещо заради важни за тях причини. За всеки неговата кауза е права... как тогава разбираш коя наистина е правата?
Не вярвам, че има такова нещо като "каузата избира вместо теб". Винаги има избор, просто последиците от някои избори не водят до желания резултат... но винаги ние правим избора, не някой друг.

Има ли нещо, което ни дава право да премахнем опонента си?
Самураите говорят за меча, който дарява живот.
"Мечът трябва да спира убийството. Ако отсичането на една глава ще спаси сто глави, длъжни сме да я отсечем."

Може би, ако опонентът усилено се опитва да ни убие, това ни дава добро основание...
Много уважавам саморайската философия и правила, но още от малка ме учат, че в химията има колкото правила, толкова и изключения... започвам да се убеждавам, че това важи и за целия останал свят. А какво става ако едната глава принадлежи на човек, който спасява по 100 човека годишно, а другите 100 глави са на хора, които се грижат само за себе си... Отсичането на една глава в крайна сметка може да доведе до повече убити в последствие. Тогава кой решава кое е правилно и кое е грешно?

Май пак стигнахме до правата кауза. Попитах какво е тя, защото ми беше интересно да сравня мненията Ви. Продължавам да твърдя, че каузата избира хората. Тя е като Дао. Дао сам избира хората, които да ходят по него. Когато Дао те избере и ти избираш Дао. Много често не знаеш това... Всички останали са просто пресичащи Пътя. Някой се задържат повече, други по-малко. В крайна сметка пътищата са безброй - това е многоликата същност на Дао.

"Има ли нещо, което ни дава право да премахнем опонента си?"

А обективно погледнато има ли нещо, което да ни спира? Законът, моралът, стремежа към хигиена? Правата кауза? Може би, но тя се гледа в перспектива, в цялостен вид, а ние не сме способни на това. Поне докато сме живи.

За да имаш право да отнемеш нечий живот, трябва да си убил първо себе си - своите страсти, желания, субективна преценка. Чак след това ще можеш да кажеш дали ще излезе нещо хубаво от отсечената глава или не.

spacerunner, препоръчвам ти да гледаш следния филм: "Дух куче - пътят на самурая". Там ще видиш това, за което говориш. Филмчето е старо, но е доста добро, става дума за един съвременен самурай, действието е в 20 век.

"To gain victory is not to see whether one can defeat one's opponent.... It is to see if one can keep smiling."

Никой няма правото да отнема живот. Прошка се дава когато се иска такава. Ако само прощаваме и поемаме всякакви удари, това е защото можем да дадем на другият време за осъзнаване че не е прав в действията си срещу нас. Но когато посегнат на живота ни, на нещата който държим и ни правят живи, тогава... имаме моралното право да се защитим, да отвърнем на другият единствено чрез истината. Защото лъжата отнема живот,а истината дава.

Имате способноста да убиете човек, просто като си помислите за смъртта му и кажете два пъти "СБОГОМ". Той ще умре от естествена смърт и никой няма да заподозре, че вие сте причината. Има ли ситуации, в които бихте използвали тази способност?

Аз не бих го направил, това което причиниш се връща при теб.

А ти?

Защо си мислиш че ако направиш нещо лошо, то рано или късно ще свърне към теб. Мисля че няма нужда нещо да ти се връща, щом то си е в теб излизайки от теб дирекно на вън към другите. Злобата, страха, лицемерието и т.н също са смърт. По болното е да виждаш как смърта вилнее из хората без те да я виждат.

мисля си, че се връща, защото се връща :) всичко е въпрос на избор - в теб има както ин, така и ян, както ангел, така и дявол.
това, че виждаме как хората сеят злоба и негативизъм без да го осъзнават е абсолютно вярно. но пак си е въпрос на избор. прочети Ричард Бах, книгата "Едно".

“You are not just fighting one opponent. You are fighting the unknown.”