Да тренираме отношението си.

В карате има две понятия, чието разбиране и практическо използване са изключително важни.

„Стойка” (яп. dachi, англ. stance) - положение на краката.

Правилното изпълнение на дачи е необходимо за силна, бърза и ефективна техника. Коленете и пръстите на краката трябва да сочат в една посока. Те определят посоката на потенциалната енергия на всяка стойка. Заредеността на стойката показва дължината на обхвата и поразяващата сила на боеца.   

“Позиция” (яп. kamae, англ. posture) - положение на цялото тяло, което се заема при бой. Състояние на ума и духа, отношение. 

Камае – това е положението на равновесия между атака и отбрана.

Същността на всяка позиция камае е винаги да бъдем готови за изменения в ситуацията. В камае боецът е длъжен да има възможност да включи в удар цялото си тяло, и, също така, бързо да премине в друга позиция. При това е необходимо той винаги да бъде устойчив, понеже загубата на равновесие води до падане или получаване на удар.

Много практикуващи мислят за камае като за поза, в която се учим да стоим, да заемаме, да пазим фиксирана при някакви обстоятелства и съобразно някакви изисквания. Всъщност, ако си представяме движението като един поток (нагаре), камае е положението, точката, в което имаме възможност за промяна на посоката, идеята, намерението.

Застинало камае, означава уязвимост. Боят е постоянно движение. Животът е хиляда промени и десет хиляди превъплъщения. Затова ни е необходима естественост. Естествена позиция, естествено движение, естествена мисъл.

В природата всичко е опън и напън. Бутат те, залитваш назад. Дърпат те, политаш нататък. Удрят те, подлагаш силното си място. Искаш да удариш, удряш това, което е уязвимо. В цялото това движение, боецът трябва да бъде максимално затворен за чуждата сила и да може да променя посоката на движение или на прилагане на сила. Това напълно се реализира в междинните положения, камае, което се заучават като еталон, основа на даденото бойно изкуство.   

Камае и дачи са защитния бастион на всеки боец. Те регулират възможностите за достъп до него. Но всъщност тяхната сила и наситеност идват от вътрешната настройка на духа.

Практикуващите тренират максимално силно и интензивно, за да направят тялото силно, а умът широк и спокоен. Изучават формалните позиции на тялото – тай камае. Но освен това работят и бавно и отпуснато, за да се научат да концентрират ума си и своята вътрешна сила – кокоро камае.   

„За начинаещите камае, за напредналите естествена позиция.”

Вниманието и духът стават защита.
Фокусирането на тялото и духа в една точка може да разрушава.

На времето посещавах кьокушин. Изтезавах се за изпълнение на тоби уширо маваши, или нещо си там с подскачане и завъртане, учех кати и пинани, ходех по демонстрации и бях доволна. Дете. Сега осъзнавам, че дишането, дисциплината, психо подготовката, погледа навътре... са били от значение.
Самоопознаването, самоусъвършенстването. Не за самозащита, а за филтриране, за повече добро, за повече любов към другите. За да бъдем полезни.

Това разбиране идва постепенно.
"Не дърпай тревата, за да порастне."

Абсолютно... hinki..