Eдно коте чуло, че щастието се намира на върха на опашката му. От този ден нататък, то неотклонно се опитвало да я хване. Ако успеело, щяло да бъде щастливо ... Въртяло се в кръг, тичало, скачало и ... все не успявало.
Гледал го един стар котарак. Радвал му се известно време и накрая му казал:
- И аз като малко коте чух, че щастието е на върха на опашката. Дълги години се въртях в кръг и я гоних, но накрая разбрах. Щастието наистина е на върха на опашката ни. Ако вървим право напред и си гледаме работата, то винаги ще ни следва, винаги ще е с нас.

така си е!
Лошото понякога е, че дори и като имаме всички дадености да сме щастливи в някой определен момент, просто не го осъзнаваме.
Случвало ми се е.
Но когато възприемеш щастието като естествена форма на съществуване, всичко си идва по местата!
Даже съм имала такива дни, когато съм се събуждала с мисълта - какво прекрасно нещо ще ми донесе днешния ден! Може би това ми е бил най-прекрасният период от живота!
Сега съм доста затрупана от ангажименти и не мога толкова волно да мисля. Но все пак си правя празник от всеки ден.
Не е ли чудесно? :)

:-)

Я, какво готино коте! Цяло щастие да му се зарадва човек :)

Нека сме щастливи гледайки напрад :)))))))

А дори когато осъзнаеш тази истина, понякога пак ти е твърде трудно да я следваш :)