Моят учител е противоречива личност. Едни го недолюбват, други се възхищават от него. Някои го наричант "майстор", други - некадърник.  Едни се срамуват, че имат нещо общо с него, други се изтъкват ....
Запознах се с него през 1987 г. Той е човекът, който ме сложи на Пътя. Моят сенсей.
От 1989 г. съм в дожото - нашето място за практика на бойни изкуства.
....
Тук ще сложа някои неща писани и издавани от него. Нека те говорят.

*** *** ***

Вратите на житейската философия

 
***

И ще усещаш огън

на плавателните ципи

            между боязливите си пръсти.

И по тялото ти

            космите ще продължават

                        да стават все по-гъсти,

откакто ти внушиха, че трябва да се бръснеш.

 

Това, което те заставя

да живееш чрез отбрана,

            е животинската ти същност.

 

Пролог

 

Без да помниш самото начало,

ти навлезе в живота.

И прие нещата, както ги видя.

 

О, как ти завиждах тогава.

 

Без да усетиш точно как,

ти се вля в обществото.

И прие нещата, както искаха.

 

О, нямаше къде да избягаш.

 

Без да разбираш защо,

започна да мислиш като тях.

И прие света, както го завари.

 

О, твоят живот е вече приключил.

 

Без да се тревожиш повече,

Продължавай своето примирение.

Но приеми, че ако искаш да живееш –

Трябва да умреш!

                                                Амин!

 

Кой съм аз?

 

Всеки ще постави пръста си в мойте рани,

Всеки ще гребе със шепи, за да се нахрани.

 

Всеки ще ме преценява според своя вкус на глас.

 

                                    И всеки ще ти каже кой съм аз.

 

Бях дошъл, за да си поговорим,

но ти мълча, докато си говорихме.

 

Някой се е вмъкнал скришом между нас.

                                    Някой ти е казал кой съм аз.

 

И оставам зад вратата

на твоето достойнство.

 

По-добре не ми отваряй,

                                    щом не знаеш кой съм аз.

 

Колекционер на страсти без лице

ще бъде тази вечер във кревата ти

и ще гребе от теб с двете ръце,

за да сподели с познати.

 

Всеки е оставил мазни отпечатъци от пръсти по челото ти,

Като без да вярваш те е кръстил пред измислени икони.

Всеки може да улавя щастието ти в примките на своя глас.

                        И всеки може да ти каже кой съм аз.

 

 

Нося престъпно болна кръв

 

Оправдай спокойствието на душата си

със нещо истинско веднъж завинаги,

защото престъпно болна е кръвта ми,

течаща в мен, за да руши действителност.

 

                                    Провери, заключи ли добре вратата,

                                    преди с юргана да си се завил,

                                    защото аз все още търся начин

                                    да те събудя с това, че съм те убил.

 

Аз съм неизлечимо лош и незаконен,

докато останалите спят в мълчание,

защото е мълчание сънят ми,

когато никой за нищо не мечтае.

 

                                    Ще обикалям отпаднал и безсънен,

                                    жадувайки за ново престъпление.

Аз съм убиецът среднощен,

който иска малко да подремне.

 

 

Реалност и истина

 

Свистенето на вятър

                        всред много борови иглици.

Изтичането на кръвта ми,

                        поради невидими причини.

Диктуването на съдбата е винаги така действително.

Когато е напълно тихо

            долавям цъкането на часовник.

Сега разглеждам старите си снимки,

                        за да си спомня кой съм.     

 

И няма нищо истиско, донесено отвън. 

 

Изповед

 

За мене любовта е всичко,

и аз живея, за да обичам.

 

                        Но аз нямам нищо

                        и аз съм никой!

 

                                                Да,

                                                аз се страхувам

да те обичам.

 

            И ако някога рискувам

            - го правя,

            за да живея!

 

 

Остави ме да се лъжа

 

Съзираш ме да плача

                        в този ведър ден,

но няма как да ми попречиш,

причината не е в мен.

Просто не успявам да прикрия,

                        когато силно ме боли.

Остави ме да съм тъжен

                        и се отдръпни.

 

Опитах се да се сдобия

                        с желанията си преди,

но съм вече тъй враждебен,

                        деформиран от нечии лъжи.

Недей да ме успокояваш

-         аз съм извор на сълзи,

които ти самият причиняваш

                        с логиката, която въдвори.

Виждам костюмът на твойте рамене

                        как точно ти седи. 

И виждам усмивката на твоето дете,

                        причинена от пари.

 

Остави ме тъжен

                        и се отстрани!

 

Асфикция

 

Аз те чакам тук от няколко живота.

Сега си тук.

 

Едва сега съзнавам за какво живея

- за да сме един с друг.

 

Така се радвам, че те виждам

- ти проникваш в мен.

 

Щастлив съм, че си близо

- ставам по-добър.

 

Вече нямат смисъл думите

- аз летя.

 

Чувствам, че съм спасен от всичко

- ти дойде.

 

Не оставам в сянка и съм безсилен

да помръдна.

Ти просто не ме видя,

защото аз мълчах.

 

За да те обичам

 

                                                Аз съм затънал в някаква дълбочина.

                                                Не мога да бъда на дъното без никого.

 

                        Искам да направя нещо,

                        което да те накара

                        да ме забележиш.

 

Ще изплувам отгоре.

Ще ти покажа какво мога

и ще те възхитя.

 

Но не

- това не би идвало от мен.

Единственото, което правя, е да искам теб.

 

                                                Попаднал съм на дъното на пропастта.

                                                Ужасно е да бъда сам и неподправен.

                       

Искам да направя нещо,

                        което да ти внуши

да ми повярваш.

 

Ще се облека красиво

и ще се изкатеря горе,

за да ме харесаш.

 

Но не

- това не ще бъда аз.

Единственото, което съм, е искането ми за теб!

 

                                                Намирам се на дъното на пропастта.,

                                                в която никой не поглежда.

                                                Искам да направя нещо,

                                                чрез което да доловиш

моето сърце. 

 

Ще те хвана за ръката

и ще ти докажа своята любов,

за да се влюбиш в мен.

 

Но не

- това не би идвало от моето сърце.

Единственото, което прави то, е да иска просто теб.

 

                                                Изгубил съм се там, където всеки повод е излишен.

                                                Непоносимо е да бъда сам при истината ти.

 

                        Искам да направя нещо,

                        което да те накара

да ме обикнеш.

 

Ще остана долу

и ще чакам да потънеш.

 

Защото моето сърце е това, което е –

Без нищо друго.

Единственото, на което е способно, е да иска само теб.

 

                                                Аз съм в пропастта, в която никой не поглежда.

                                                и виждам само как отгоре ме прескачат.

 

                        Ще остана долу

                        И ще чакам да потънеш.

                        Мисля, че това е най-доброто,

                        което мога да направя, 

за да ме забележиш.

                  И най-доброто, за да мога да те обичам.

Социална осигуровка

За да се отървеш,

                        не трябва да побягваш.

 

За да спиш спокоен,

                        знай, че утре ще бъдеш отвратен.     

 

За да си свободен,

                        не мисли какво става зад гърба ти.

 

За да имаш всичко,

                        не бива да го търсиш никъде.

 

За да си в крак с времето,

                        не се стреми да го пестиш.

 

За да можеш да обичаш,

                        не ревнувай своето момиче.

 

За да си щастлив,

                        не питай, възможно ли е, да е истина.

 

Така че, приятелю,

ако ти се живее по човешки,

Ти си несъмнено луд.

Естествено е да живеем по човешки!

Това определено зависи от дефиницията за човек, която всеки използва. От човек до човек има разлика.

- Какво е човек? - попита ме той.
- Аз съм човек - отговорих.

В сърцето на учителя, няма ученици !
поЗдрави

... но в сърцето на ученика има учители.

Няма лош ученик, но има лош учител и в сърцето му няма ученик ! Добрия и компетентния учител обучава ученика със сърцето си и когато се разделят, тогава в сърцето на ученика остава той.

Няма лош ученик щом иска да се научи, Учителя е лош само тогава когато преподава не своя живот. Има една бг поговорка. Човек се учи докато е жив. Това важи и за ученика и за учителя. Всъщност ученика става ученик, когато учителя престане да бъде учител. Приятел към приятел. Нима бащата не е сина си, ограничен живот във вечността !