Гавин де Бекър

 

Човешкото насилие, от което се боим и наричаме „произволно” и „безсмислено”, не е нито едното, нито другото. То винаги има цел и смисъл, поне за извършителя.

Всяка мисъл се предшествува от възприятие, всеки импулс – от мисъл, всяко действие – от импулс. Човекът не е толкова уединено същество, че поведението му да е незабележимо, а постъпките му – неуловими. Всички въпроси на живота могат да намерят отговор. Дали някой, който ме притеснява, ще се опита да ми навреди? Ще прибегне ли към насилие служителят, когото трябва да уволня? Как да постъпя с някой, който не ме оставя на мира? Как трябва да се реагира на заплахи? Какви заплахи могат да дойдат от непознати хора? Как можем да сме сигурни, че детегледачката няма да напакости на детето ни? Как да знаем дали някой от приятелите на детето ни не е опасен? Дали собственото ни дете не проявява признаци на бъдещо поведение на насилие? Как мога да помогна на любимите си хора да са в по-голяма безопасност?  

Единственият, най-важен инструмент на предвиждането са индикаторите, предшестващи инцидента – онези различими фактори, които се случват преди предвиждания краен резултат. Стъпването върху първото стъпало на една стълба е значим индикатор, предшествуващ изкачването на стълбата. Още по-значим индикатор е стъпването върху шестото стъпало. И понеже всяка човешка постъпка се разиграва два пъти – веднъж в мисълта и втори път, докато се изпълнява, - може да се каже че идеите и импулсите зад всяко действие, са индикатори, предшестващи инцидента.

Интуицията е крайъгълен камък на сигурността. Коренът на тази дума е tuere – пазя, защитавам. Любопитството е начинът, по който отговаряме, когато интуицията прошепне: „Тук има нещо.”

Рядко се срещат експерти, които съчетават опит, уважаване на собствената си интуиция и любопитство. Ние постоянно преценяваме хората интуитивно и доста внимателно, но съзнателно им обръщаме внимание, само ако има причина за това. Ние виждаме всичко, но не обръщаме внимание на повечето от видяното. Следователно, когато нещо специално ни порази, трябва да му обърнем внимание. За мнозина това е мускул, който те не тренират.    

Ако усетим, че някой е в особеното състояние, когато преценява риск, ние  също заставаме нащрек. Никое диво животно на света, внезапно обхванато от страх, няма да разпилява енергията си с мисълта:”Това вероятно не е нищо сериозно.” За разлика от всяко друго създание на земята ние предпочитаме да не се вслушваме, дори да пренебрегваме сигналите за оцеляване. Психичната енергия, с която за всичко търсим невинни обяснения, би могла да се прилага по-ефикасно за извличане на ценна информация от околната среда.

Разумно ли е да знаем повече за причината, поради която един мъж си купува определена марка лосион за бръснене, отколкото знаем за причината, поради която си купува пистолет? Процесът на интуицията действа, макар и не толкова успешно, колкото главния му съперник – процеса на отричането.

Във всеки от нас има потенциал за насилие, променя се само схващането ни за оправданието му. Антрополозите отдавна търсят различията между хората, но всъщност разпознаването на сходствата най-точно ни позволява да предвиждаме насилието. Когато приемем, че насилието се извършва от индивиди, които обичайно изглеждат и се държат като всички хора, ние заглушаваме гласа на отрицанието, който казва: „Този човек не прилича на убиец.” С разума си можем да определим един човек като безопасен или зловещ, но възприятието ни върши по-добра услуга за оцеляването.

Когато учени наблюдават птица, която чупи яйцата си, не казват: „А, това никога не се случва, тази птица е чудовище.”По-скоро правят извода, че ако тази птица го е направила, и други птици може да го правят и, следователно, в природата трябва да има някаква целенасоченост, някаква причина, някаква предвидимост.    

„Който се бори с чудовища, трябва да внимава постепенно сам да не се превърне в чудовище. Защото, когато гледаш дълго в бездна, бездната също гледа в теб.” Ницше

Едно от нещата, което действително предопределя проявата на насилие и престъпност, е насилието в детството. В детството си 100% от серийните убийци са били малтретирани чрез насилие, пренебрегване или унижаване..... Трудното детство не е извинение, но обяснява много неща – това се отнася и за вашето детство. Като мислите за това и се самоанализирате, ще развиете умения да предвиждате действията на околните. Питайте се и си отговаряйте - защо правите онова, което правите?    

„Учете се да гледате и по този начин да избягвате всички опасности. Както мъдрият стои настрана от бесните кучета, така и вие не бива да се сприятелявате със зли хора.” Буда

Престъпникът, който се изправя лице в лице със своята жертва, умело и пречи да усети сигналите за оцеляване, но самият начин, по който ги скрива, може да го разкрие. 

- натрапено обединяване – интимничене, фамилиарничене;

- чар, приветливост, сръчност и сладкодумие;

- прекалено много подробности – при всеки вид измама, главното е вниманието ни да бъде отвлечено от очевидното;

- изплащане на дълга с лихвите - правене на услуга, която кара жертвата да се чувства задължена и несигурна;

- слагане на етикет – даване на леко неодобрително прозвище или оценка, което кара жертвата да иска да ги опровергае чрез действията си. „Знаете ли, вие сте прекалено горделива. Защо не искате да Ви помогна?”

- непоискано обещание – „Само оставям тези неща и си тръгвам.”

- пренебрегване на думата „не”. „НЕ” е дума, по която никога не бива да се водят преговори. Онзи, който се прави, че не я чува, просто се опитва да ви постави под контрол или не иска да загуби контрола. Научете се да казвате твърдо и категорично КАЗАХ „НЕ”!!!

Всички престъпници търсят някой, който е уязвим и би им позволил да го контролират.

Мъжът, който в подземния паркинг заговаря жена, докато тя слага покупките си в багажника на колата и й предлага помощ, може да е порядъчен и благороден човек, а може и да взема „интервю”. Жената, която трепне леко, изглежда изплашена и смотолеви ”Не благодаря, мисля, че ще се справя”, може да е жертвата му. И обратно, жената, която се обърне към него, вдигне ръце, за да го спре, и направо каже „Не желая помощта ви”, по-рядко може да е неговата жертва.

Вие можете да контролирате реакциите си към тестовете, на които ви подлага „интервюиращият” престъпник. Ще влезете ли против волята си в разговор с непознат? Можете ли да бъдете манипулирани от чувство за вина или от усещането, че дължите нещо на някого, защото ви е предложил помощта си? Ще се подчините ли на нечия воля само защото той го иска, или ще станете още по-твърди, когато усетите, че някой се стреми да ви контролира?

И най-важното .... ще обърнете ли внимание на интуицията си?  

Тя винаги се задейства в отговор на нещо конкретно и винаги ви мисли доброто. Затова направете си труда да видите опасността, когато съществува. Ако няма опасност, не губите нищо и дори давате нова разграничителна способност на интуицията си, за да не ви тревожи при подобна ситуация. Интуицията постоянно се учи и , макар че от време на време може да вдигне лъжлива тревога, всичко, което съобщава, е значимо.

Интуитивният сигнал от най-висш порядък, който е най-настоятелен, е страхът. В него винаги трябва да се вслушвате. Следващото ниво е опасението, следвано от подозрението, колебанието, съмнението, вътрешното чувство, предчувствието, любопитството. Има още глождещи чувства, упорити мисли, физически усещания, учудване и тревожност. Общо взето, те са по-малко настоятелни. Ако приемете тези сигнали с отворено съзнание, когато се появят, ще разберете как общувате със самите себе си. И когато дойде времето, вслушайте се в мъдростта, която идва от самите вас. Чрез нея вие можете да направите предвиждания за своите взаимоотношения, които определят качеството на живота ви.

И искрени благодарности за поднасянето му :)
Темата за размисъл е много сериозна и се надявам в блога ти да се получи добра дискусия !
Смяташ ли да го пускаш в даото или вече... :)

само не съм съгласна с думата "престъпник". Заложена е в човешката природа склоността да налага волята си. Дори и човекът да няма отначало лоши намерения, ако му се изпречи насреща някой с индикации на "жертва", може и да се изкуши да му навреди.
Затова тези правила са си валидни, дори в ежедневното общуване с хората наолоко, дори и да не са изявени "престъпници".
Приятен ден! :)))

Тера, както винаги, имаш основание.
Просто се опитах да дам идеята на първите 100 страници от книгата в един пост. Като ползвам само фрази на чичото, с минимални корекции.

Познавам един човек,болен от шизофрения. Той действа точно по горните правила.

Разликата между нас и животните е това:
ние мислим,
те се подчиняват на инстинкта, на интуицията.
:)))

Страхът убива...бавно ни убива,а после ни превръща в подлеци....днес пишат за един бестрашен заклал приятелката си и я изгорил за да свети...

Според какви правила точно действа шизофреникът?
... ... ... ...
Мисленето и инстинктът/интуицията са просто два различни начина за отразяване на действителността и пораждане на реакция. Човекът по-висш ли е от животните? Смятате ли, че не сте подчинен на инстинктите си?

Страхът убива бавно този, който отстъпва пред него. А в този пост и книгата, за която пиша, въобще не става дума за това.
http://hinki.blog.bg/viewpost.php?id=69302

Логиката е издигната в култ, което не е съвсем правилно, трябва да се комбинират и двете. Норбеков казва, че да използваш само логиката без интуицията е все едно да си служиш само с единия крак или ръка. Лично аз вярвам в интуицията, вярвам също и в първоначалната ми преценка за хората. Ако при първо виждане имам някакви резерви към даден човек, после с течение на времето разбирам защо е било така. И не става дума за предубеждение, просто сигналите, които излъчва не са ми допаднали. И е имало защо.
Hinki, имаш ли пост за излъчването на хората като енергия, за да не се ровя излишно?
Приятен ден! :)))

“Преди да тръгнеш на лов за лъвове първо реши – дали въобще искаш да срещнеш Лъв”.
Подчиняващите се на интуицията си – никога няма да станат “Ловец на лъвове”.
Гагарин,Колумб,Мария Кюри – ако не са тези,пренебрегнали интуцията си -още по дърветата щяхме да се катерим ,щот по земята има зверове.
Предпазливост и предвидливост винаги – затова интуиция не е необходима,а анализ и разсъждения.
Шизофреците не вярват на разсъждения,а на интуиция/не съм специалист/.
Всъщност – доколкото съм чел- никой не е казъл,че интуицията му винаги,на 100% е безпогрешна.
И аз слушам гласа й – понякога й се доверявам.
Определено обаче най-добрата защита е атаката.

Давид се е изправил срещу Голиат.И го е победил с мисъл и дух.

Интуицията идва от подсъзнанието.А то действа както си го настроиш.Може да си го програмирал за самоубийство.

А каквото и да си говорим, когато водя преговори – с мои клиенти,с майстора на колата ми, с колеги , на мен:
- ми е приятно когато те проявяват “…чар, приветливост, сръчност и сладкодумие”.Атмосферата на диалога е Усмихната, а не ледена;
- полезно ми е когато ми предоставят “…прекалено много подробности “.И никога не ги считам прекалено.
- когато си изплащат “… дълга с лихвите “ – ги считам за коректи партньори.Това е и Човещина.

Ако съм разсъдливо активно момче – и работата ще върви,и удоволствията ще са с нея.
Ако съм страхливец – ни работа,ни удоволствия.

Всичките ни страхове идват от нашите привързаности и желания, който ни пречат да държим духа си свободен.

Не случайно в евангелието на Матея е казано: " ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси..."
Казано е още - " В любовта няма страх..."

Ще си позволя да си продължа мисълта си относно страхът... и любовта !
Старите не случайно казват че страхът е наказание и само съвършените в любовта успяват да го прогонят от себе си. Въпреки че говоря за духа, за свободата, неща толкоз абстрактни спрямо материалният живот в които сме потопени, тя (любовта)изцяло е в възможностите на човека за да може да изкачи своята планина, своят Еверест и да погледне на света отгоре, широко.
Доста книги съм прочел относно по горното, но те книгите сами по себе си са просто хартия, мастило (пепел), ако самият човек не е успял да го преживее и осъзнае в своят кратък живот. Смело мога да заявя.....Любовта е най високото и последното стъпало в практиката на Бойните Изкуства. Но това не е любовта която влагаме в упражненията, това не е любовта заради която търсим и успяваме да намерим време за това. Това не е любовта с която обичаме, с която мразим и търпим страдание. И въпреки че не е .....само по този начин можем да я придобием като цялостност у себе си - парче по парче. А когато успеем да я съберем в цялост у себе си, страхът като душевна сянка отстъпва, пред свободата на духа,а когато слънцето огрее в сърцето ни, осъзнаване колко нищожни (нищи) сме - спрямо нея....Любовта.

Бе, какво да ти кажа, не съжалявам, че съм чела книгата, но беше скучна и лошо написана.

Приемам почитанията ти. И аз очаквах повече, но пък темата е важна. А тук там има по зрънце.
А такива като теб са малко. Чудна си.
:))

Не съм прочел въпросната книга, но от това което прочетох ми стига да разбера, че страха свива личността, съзнанието изпълвайки ума със съмнение а тялото в колебание и несигурност.Когато има страх, несигурност и колебание, няма свобода на избор, реакция и адекватен отговор. Все пак става въпрос за БИ. Или можеш и желаеш или подтискаш възможността си без желание.

А страхът не служи да създава колебания, а да ги премахва. Ако не беше така-да си видял ревю на книги за изгарянето с ютия в този блог?