Има учители, които са готови за кратко време да претопят мнозина, да пречупят, да смажат, да изтискат, да изцедят. За да покажат класата си. Да имат най-доброто.

Аз не мога да си го позволя. Не бива да нараня дори един. Когато се пречупиш, започваш да търсиш не светлината, а надмощието, силата, позицията, изгодата, печалбата, победата.

Спазвай рей. Насърчавай духа на усилието. Не дърпай тревата, за да порастне. Когато дойде моментът в живота им, те ще направят, каквото трябва.

 

... ... ... ... ... ...

Благодаря ти, учителю.

A зада поникне тревата няма ли нужда от дъжд? Всички растения имат нужда от грижа за да пораснат добре. Учителят няма да я дърпа за да расте, но не значи, че не трябва да се грижи за нея, нали?

Хуей-цзъ разказвал: В двора имам огромно дърво. Хората го наричат Небесното дърво. Стволът му е толкова крив, че няма как да сложиш отвес. Клоните му са толкова усукани, че не могат да бъдат използвани за нищо. Нито един дърводелец не би го погледнал. Огромно е то, а от него полза няма.
Чжуан-цзъ му отвърнал: Казваш, че от дървото ти няма полза. Вземи го и го посади в Селото, което не съществува, нека порастне в Пустинатя на безпределния простор. Разхождай се около него, почивай под сянката му, не мисли за работа и задължения, а се отдай на приятни мечтания. Там брадва няма да го посече и никой няма да му причини вреда. Когато не намират полза, откъде може да дойде грижа?

Градинарят не дава дъжд. Може само да полее.
Градинарят не кара тревата да стане дъб. Може само да спомогне семето да развие потенциала си.

Никой не се грижи за растенията в гората. И все пак те са най-издържливи и красиви. Защо?

Дъжд или поливане - за растението няма значение - водата си е вода.
Много почнахте май да задълбавате в метафори.
Спред мен ролята на учителя е да напътства и да помага, когато има нужда. И толкова. Никога не съм знаела ползата за учителя от това да е учител.. но и до ден днешен има учители, защо ли? :)

За мен учителя е просто човек който споделя себе си (СВОЯ ОПИТ НАТРУПАН В ЖИВОТА)с другите и ги учи в това. Ученика е ученик тогава когато се учи от по възрастните за да разбере какво му предстои да изживее, също както растението има нужда от въздух и вода, за да порасне и укрепне само.Старите познават пътя на младите...;-)

Радвам се за теб, че не можеш да нараняваш. Щастлива съм, че оценяваш личностната свобода. Обичай и говори на тези които могат да усетят, да чуят и да видят...

Не мисля, че си ме разбрала съвсем правилно.
Това са думи на човек, когото много уважавам. Те се отнасят до начина, по който трябва да се преподава. С тях той се опита да ме насърчи в момент, когато не бях сигурен, какво точно правя.
Всъщност аз мога да наранявам и съм го правил. И ще го правя. Което може и да е добре, може и да е лошо. Кои сме ние, че да се движим само по планове? И да бъдем идеално бели или непрогледно черни?
:)