Боят е действие на условни рефлекси. Когато оръжията са извадени, за мисли и разумни доводи вече няма време. Затова този, който иска да бъде подготвен, постоянно работи върху нови комплекси от условни рефлекси. Той оценява действията си по време на предишни тренировки, схватки или конфликти и търси начини за тяхното подобряване. Изследва естествените реакции на тялото и съзнанието при агресия и се учи да ги преобразува в действия, които носят предимство в боя. Тези рефлекси представляват техниката за водене на бой.

„Бърз като вятъра, тих като гората, свиреп като огъня, непоклатим като планината.”

 

Техниката е определен начин за използване на даден инструмент. Няма значение какъв инструмент – гаечен ключ, оръжие, екип от хора или цяла армия, собственото тяло или логическата ни мисъл, чувствата, които носим в себе си. Тактиката е теория и практика за водене на бой чрез вече познати и отработени техники. Тя е ограничена от познаването на инструментите и навиците за тяхното използване.

 

Стратегията от своя страна стои един порядък по-високо. Тя се занимава с начините за използавне на техниките и търсене на нови приложения в постоянно менящите се условия на боя. Целта на стратегията е чрез просто прилагане на техника да доведе до много по-мащабна промяна, отколкото може да се очаква на пръв поглед. Промяна в духа на ситуацията. Стратегът е ограничен единствено от границите на своето въображение. Той работи най-вече с идеите, защото те контролират мислите и действията на хората, а тяхната природа винаги ще си остане същата. Нови идеи възникват извънредно рядко и в общи линии това са най-вече нови думи за описване на стари идеи.

„Ако единственото ти оръжие е чук, всичките ти врагове ще са пирони.”

 

Казват, че ресурсите на боеца са физическите му сили, техниката (уменията) му и силата на духа. Всеки от тези три компонента може да се окаже причина за загубата на битката с враговете. Всеки от тези три компонента може в даден момент да придаде сили и да преобърне събитията в благоприятна посока. Затова трябва да се знае:

- здравото и пълно с енергия тяло е основата;

- търсенето на силна и правилна техника чрез постоянна практика и анализ е пътя за развитие и растеж в бойното изкуство;

- постоянният и непреклонен стремеж без съмнения и колебания е начина за изковаване на духа.

Въпреки всичко, решаващ е духът. 

„Можеш ли да пренесеш богатствата си през морето в пробит кораб без платна? Не? Тогава защо не се погрижиш за корпуса и платната му?”

 

„Когато останеш в съзерцание или ходиш по света, не се опирай на нищо. Небето, земята и ти. Човек не е роден, за да живее подпрян. Не се отказвай от помощ, ако наистина имаш нужда от нея. Винаги можеш да помогнеш на някого ...” 

         

 Самостоятелна бойна единица.

Съгласен съм - Духа е Определящ.
Всъщност - той решава кога,за какво,как,до кога - "да ползваме" тялото и техниката си.

Тяло, разум, дух... всичко е едно цяло, а разделянето им води само до ограничаване на потенциала ни.

Един велик учител е казал:
"Който може да разграничава, той може да преподава."

Един друг учител е казал:
"Разбий нещо на части, пък после ходи да събираш парчетата."

Според мен тук не става въпрос за разбиване,а за усъвършенстване на цялото,чрез развиване на отделните му части - и синхрона между тях,разбира се.

Техничари във Формула 1 колкото искаш, но Ферари се движи перфектно - само ако Михаел Шумахер я пилотира.

Различни духове - различни постижения.

От друга страна - за да развиеш един елемент - трябва да се концентрираш върху него и да дадеш каквото той иска.
Сила се прави със щанги, Техника с координация и разсъждения и т.н.....

Мисля,че е абсолютно задължително концентрацията върху всеки елемент.

Категорично не съм съгласен в няколко точки с поста Ви:
1. Паралели с Формула 1 нямат отношение към Бойното изкуство, защото като цяло символиката се разбира различно от всеки, а и ако ферари се движеше перфектно, нямаше да има нужда от непрекъснатите усъвършенствания, които се правят от техничарите, конструкторите и кой ли още не.
2. Силата направена с щанги, не е точно тази сила, която е необходима за работата с меча например. Може би помага, но не е точно тя. Естествено отчитам факта, че между сила направена с щанги и сила направена с щанги има разлика. А ако говоря конкретно за боравенето с меча, най-добре за развитието на дадения индивид е - да борави с меча.

Напълно съм съгласен, че е абсолютно желателно канцентрацията върху всеки елемент, но само като част от цялото. Не случайно се казва, че Бойното изкуство се практикува 24 часа, седем дни в седмицата.

Напротив, аналогията с Формула 1 си беше много добра. (поздрав за което, и аз не бих се сетила за по-добра)
Дали ще е във Формула 1 или в Световния рали шампионат - всичко е едно, погледнато от правилната перспектива. То е навсякъде, дори в не толкова явен вид.
А нима непрекъснати усъвършенствания не прави и всеки трениращ с техниката си?

Техничари,конструктори и т.н...са създали и меча.
Тъкъв,какъвто го е видял за оптимален - един Самурай.
Други го ползват наготово,докато някой "мислещ" не създаде по-добър дизайн.

За Шумахер имах предвид - не само той е пилот на Ферари,и никога самия автомобил не е бил най-добрия.
Но само той е постигнал толкова успехи.
Виж какво правят другите: 5-10 много бързи обиколки,или най-бързи, И после спад,или пилотска грешка, И край.

Под "велик учител" имах предвид Ян Амос Коменски и неговия труд "Великата дидактика". Докато Учителят на Берсека е мърморко. :)))
Във възникналия спор, много повече съм склонен да подкрепя karanikolov. Естествено, че всичко е част от цялото, но този, който знае повече и използва всички части по предназначение, ще има и по-добри резултати ....

Караниколов - не гледам формула, не разбирам от коли и не мога да карам кола. Идеята ми е (идея с която моят учител, известен още като Хинки не желае да се съгласи), че едно движение в Бойното изкуство (примерно ритник), трябва още от началото да се упражнява, като цяло движение, макар и изпълнено бавно, а не да се накъсва на части, които после да се сглобяват.
А когато става въпрос за усъвършенстването - трябва да се работи върху овладяването на тяло, ум, дух и енергия, при това в цялост.

:)))

Берсек.... според мен е точно обратното (за ритника де). Първо стойка, после коляно, удар и обратно назад. Първо се накъсва на части и накрая когато са добре отренирани се сглобяват в едно общо движение. Както сам казваш първо се работи върху овладяването на тяло, после върху овладяването на ума и т.н. Овладяването на едното ни отваря вратата към другото.