При практикуването на бокса със сянката, ученикът си представя, че е заобиколен, на разстояние един - два метра, от смъртни врагове с мечове и копия, от отровни змии и диви зверове, и всички те се приближават към него, за да се бият на живот и смърт. Затова той се приготвя за боя с неукротим дух. Това се нарича „да търсиш същественото в несъщественото”.

Когато наистина се сблъска с опасни врагове, той просто действува, като че ли е в безлюдна земя и играе бокс със сянка. Така той постига „несъщественото в същественото”.

Това може да бъде овладяно само чрез интуитивно възприятие и упорито усъвършенстване. Същността на това развитие е да търсиш сходство по-скоро в духа, отколкото във външността, да освободиш съзнанието си от пречките, да се разтовариш от всичко.

„Помни, че в практиката трябва да бъдеш бавен в движенията, но бърз с ума.”

 

Освен книгата „Да чен цюан” на майстор Уан Суан Джи припоръчвам и:
„Taikiken” на Kenichi Sawai
„Путь силы” на Лам Кам Чуэн

В тези книги по сравнително разбираем начин се описва практиката в китайския стил Да чен чуан (яп. Тайкикен), един от така наречените вътрешни стилове. Има много двигателни и статични чигун упражнения, както и съвети за ученика.
Регистрацията и на двата сайта е лесна и става след потвърждаване на адреса за електронна поща. Книгите могат да бъдат свалени в електронен формат. 

Съжалявам, че се вмъквам неканен, но не мога да не изразя възхищението си от вас, макар че за пръв път влизам във вашия блог. Много ми харесаха и коаните, Идрис Шах го мислех за доста по-стар, а той се оказа наш съвременник, лека му пръст. А това, че сте ценител на Руми( а както предполагам и на Омар Хаям и другите средновековни източни поети) може само да ме радва. Поздрави

Благодаря за хубавите думи, ценител е добре казано.
Всеки е добре дошъл тук.

http://mysite.verizon.net/reswv21m/jplauyiquanresearch/id3.html

Освен с името Даченчуан, стилът, преподаван от Уан Суан Джи се нарича още Ичуан (Yiquan)
История на Ичуан: http://www.martrix.org/engyiquan2ebook.pdf