Свободата, това е да можеш да не виждаш, когато не искаш да виждаш, да не чуваш, когато не искаш да чуваш, да не усещаш, когато не искаш да усещаш, да не вкусваш, когато не искаш да вкусваш, да не помирисваш, когато не искаш да помирисваш, да не мислиш, когато не искаш да мислиш.
Гаутама
Може ли някой да ти даде свободата?

Или поне за сега така ми се струва :)

Тоест свободата е способността да прекъсваме връзката си със света? Типично по източен маниер... На Запад биха казали:

Да виждаш това, което другите не виждат, да чуваш, когато всички са оглушели, да усещаш дори болката изгаря всичките ти сетива, да вкусваш, въпреки че това е вкусът на смъртта, да мислиш, когато никой не иска да мисли.

Може ли някой да живее така?

никой не може да ти даде свободата...Тя е победа над собствените ни страхове.

Докато опитомените пеят в свободата си, дивите летят!

В Православната аскетика не случайно се казва, че който не внимава върху пазенето на ума си, той не може да бъде нито беден духом, нито кротък и смирен, т.е чист по сърце.

Въпросът, който повдига spacerunner, наистина е ключов: чрез отказване или придобиване би моглa да се постигне свободата?
Аскетизмът не е само източна практика. Алчността и самонадеяността не са качества само на западняците ...
http://www.chitanka.info/lib/text/8926

Цялата сентенция и идея на т.н "свобода" в Бойните Изкуства е ума да не изпреварва тялото,и тялото да не закъснява от ума. Едното да не пречи на другото, всичко трябва да се движи естествено в хармония като едно цяло, сякаш няма ум, няма тяло.
Има хора който живеят изцяло извън себе си, без център, извън равновесие, сякаш живеят постоянно на пръсти или стоят изцяло на един крак. Такива хора по естество нямат у себе си необходимата нужна кординация между своя ум и тяло, нямат необходимата свобода между искам и мога. Техниката си е техника, при едни условия действа при други не.

Ако Дао не може да се види, тогава спри да гледаш. Ако не може да се чуе, спри да слушаш. Ако не може да се улови, спри да улавяш. Ако не може да се мисли за него, спри да мислиш. Докато Дао се разглежда като обект или цел, винаги ще бъде неуловимо и неясно.

Състоянията на самотната птица са пет:
първото е, че се стреми към най-високото,
второто - че не тъгува по приятели,
дори и за тези от собствения вид,
третото - че целта й е винаги небето,
четвъртото - че няма определен цвят
и петото - че пее много нежно.

Пътник - това е
моето име сега.
Първи есенен дъжд...