Колко време можете да останете само със себе си? Без нищо друго.

  

     

     

      

     

     

    

   

    

    

    

http://photodom.com/photographer/veteran

Другото толкова ме е изморило ... до смърт ...
:(

Бъди спокойна. Значи си безсмъртна. Просто продължавай напред. И ... поостави го малко, това другото.

Сега трябва да запиташ "За кое?"... :)))

преди да включим хронометъра, трябва да се самоопределим с някоя от тези мили картинки ли? Не разбирам защо тогава няма едно напълно празно квадратче за напредналите?! :)))
Хау!

Да, да, да. Всъщност имах предвид 15-20 минутки всеки ден. но пак забравих хронометъра.
Готово. :)
Но това е наистина за много напреднали. Даже някак болнично ми звучи. Няма такива места.

И безсмъртието изморява ...

при това с удоволствие!
Опитвам се да си осигурявам поне малко време, всеки ден, намирам го за живото спасяващо :-)

Интересна идея, има и други подобни, ето тази на господин Коелю...
http://web.archive.org/web/20030406102854/www.paulocoelho.com/engl/med.html

Разгледах сайта. Мисля, че идеите ни с г-н Коелю са доста различни.
Но да, и двамата ползваме картинки.

Колкото ми е необходимо,
за да се опозная, осъзная, пречистя и... променя ;)

Всеки всъщност непрекъснато е само със себе си и то без нищо друго.

Тук не става въпрос за философстване, а за живота такъв, какъвто е. Колко време човек остава сам със себе си, като не мисли за нещо друго и усеща само себе си?

Светът се дели на две - това, което е пред очите и това, което е зад очите. Това, което е пред очите възприемам благодарение на сетивата ми, но каквото и да правя тази част на света, която е извън мен, е само някакво отражение в тази част на света, която е в мен.

Светът се дели на "това, което съм аз" и "това, което не съм аз". С въпросчето, аз предлагам да се изолираме от "това, което не съм аз" и да останем само и единствено с "това, което съм аз".
Можеш ли с окото на ума си да гледаш само себе си? Можеш ли с очите си да гледаш само себе си, не отражението си, а себе си? Опитай ...
Когато гледаш планината, си с планината.

Това, което ти пишеш е част от това, което аз ти написах по-рано.
"Това, което съм аз" е "това, което е зад очите ми", а "това, което не съм аз" е "това, което е пред очите ми" тоест извън мен. Не мисля, че мога да възприемам "това, което не съм аз" по друг начин, освен чрез "това, което съм аз", а за целта е нужно да мога образно казано да посоча с пръст и да кажа - "ето това съм аз", за което пък е нужно да мога да се погледна с окото на разума си.
Или както казва Есмералда Вихронрав - "Ако не зная коя съм, значи много здраво съм загазила!"

минути. После се разсейвам.

Чувал съм от стари хора, че това което "наблюдава" е сърцевината на човека.... ама знам ли !

опитвала съм , но е много трудно, особено за хора, които като мен, които не престават да фантазират

mnogo malko za jalost .........