Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2009 23:25 - Дзен коаните като метод за преподаване
Автор: hinki Категория: Изкуство   
Прочетен: 5474 Коментари: 12 Гласове:
11

Последна промяна: 10.12.2009 00:17


Понякога, след дълга практика на медитация, се налага учителят да тласне осъзнаването и възприятието на ученика към разширение и просветление. Основно средство за това са коаните. По своята същност те представляват изказвания, въпроси или ситуации, които разтърсват досегашните представи и докосват  съзнанието до реалността. 

Коаните не са формални. Всеки от тях има своя момент, своя учител и своя ученик. Коаните не са логични. Нищо логично няма в усещането на удар в слънчевия сплит.

Светлината на светкавицата може да премине през мъглата на илюзиите „тук и сега”, но може и да не бъде възприета през целия живот.

Какъв е звукът на пляскането с една ръка?

Какъв си бил преди да бъдеш заченат?

Не гледай пръста, който сочи луната, а самата нея.

Дзен - това е човек, който виси от дърво на ръба на висока скала. Той е стиснал със зъби една малка клонка. Не се е хванал за клоните с ръце, нито краката му са се опрели някъде. От ръба на скалата друг човек му извиква: “Защо Бодхидхарма е отишъл от Индия в Китай?” Не отговори ли, той е загубен. Ако отговори, ще умре. Какво трябва да направи?


Ако си гладен, а аз ям ориз, ще те засити ли това? Ако си сакат в краката, утеха ли ще е за теб, че аз крача с пълни сили? Ако мехурът ти е пълен, ще ти олекне ли, когато аз се облекча?


Шудзан вдигнал тоягата си и я размахал пред монасите си.
— Ако наречете това тояга — казал той, — вие отричате вечния му живот. Ако не го наречете тояга, вие отричате сегашното му съществувание. Кажете ми, как предлагате тогава да се нарича?


Учителят Гецуан казал: „Кеичу, първият майстор на колела, направил две колела. Всяко имало петдесет спици. Да предположим, че отрежете главината? Ще има ли тогава колело?"


Субухти, ученик на Буда, бил осенен от Просветлението за голямата пустота, където вечното и действителното се сливат с преходното и недейсвителното. Докато седял под едно дърво в своето просветление, той забелязал, че отгоре му се сипе цвят. И чул гласове:

- Колко красноречиво говориш за пустотата! -възхваля ли го те, подобно на божии гласове.
- Но аз не съм говорил за Пустотата! - промълвил Субухти.
- Не си говорил. Ние не сме чули. Това е тя истинската Пустота - шепнели гласовете, а цветовете завалели като дъжд.


Един човек отишъл до Буда и го питал няколко пъти:

"Учителю, чух че си много мъдър, научи ме, как да помагам на хората?"
Буда му отговорил: "За да помагаш, трябва да те има. Не можеш да помогнеш, ако не съществуваш."- и потънал отново в медитация.


При учителя Джошу дошъл нов монах с думите:

- Току-що влязох в братството и бързам да науча първия принцип на Дзен. Моля да ми го кажете.
Джошу запитал:
- Изяде ли си вечерята?
Той отговорил:
- Изядох я.
Джошу казал:
- Е, тогава измий паницата си.


Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка - красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: "Погледни внимателно, виж!" Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.

След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
- Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?
Сарипута казал:
- Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.
- Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?
Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
- Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.
- Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти - си кърпа с пет възела. Тези възли са - агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм. - След това Буда казал - Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя? - Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.
Някой възкликнал:
- Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.
Буда им казал:
- О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по-стегнати. След това попитал - Кой ще каже как да се развържат възлите?
Един ученик предложил:
- Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. - Той разгледал кърпата и казал - Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. - Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.
Буда казал:
- Днешната проповед свърши. Вървете да медитирате!


Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: Човече, след колко време ще стигна до града? Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново: След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. Е, явно на човекът не му е до мене – си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него: Човече, ще стигнеш във града по обяд.

- Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът.

- За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш - отговорил му селянинът.


Учениците на един учител по бойно изкуство го попитали:

"Учителю, може ли едни мъдрец като теб и с твоите умения да се справи с едно цунами?"
А той се усмихнал и казал:
"Че то за можене, може, ама какво ще дири един мъдър човек, там където има цунами?!"


- Кой те е вързал?

- Никой.
- Защо тогава търсиш освобождение?


Един монах попитал Бай Джан:

- Кой е Буда?
- А ти кой си? - отвърнал Бай Джан.


Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другия монах през цялото време мълчал намръщено. Малко приди да стигнат храма не издържал и попитал:

- Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата. Защо?
На което първия монах отвърнал:
- Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си?


Джошу запитал един монах, които за пьрви пьт бил дошъл в залата на храма:

- Виждал ли съм те тук преди?
Монахът отговорил:
- Не, учителю.
- Тогава заповядай чаша чай - казал Джошу.
После се обърнал кьм друг монах:
- Виждал ли съм те тук преди?
- О, да, учителю, неведнъж — отговорил той.
- Тогава заповядай чаша чай — отгоборил Джошу.
По-късно настоятелят на храма запитал Джошу:
- Как така все им предлагате чай, каквото и да Ви отговорят?
На това Джошу извикал:
- Настоятелю, още ли си тук?
- Разбира се, учителю - отвърнал той.
- Тогава заповядай чаша чай - казал Джошу.


При учителя Нанин дошъл посетител, за да го пита за учението Дзен. Но вместо да слуша, той непрекъснато говорел за собствените си разбирания.

След някое време Нанин му поднесъл чай. Налял чашата на госта, но продължил да налива и след напълването й. Накрая гостът не издържал.
- Не виждате ли, че е пълна догоре? - попитал той. - Не може да поеме повече.
- Точно така - отвърнал Нанин и най-после спрял да налива. - Също като тази чаша и ти си преизпълнен с твоите собствени идеи. Как можеш да очакваш от мен да ти дам учението Дзен, щом не ми предлагаш празна чаша?

Учителят Гутеи имал навика да вдига пръста си, когато обяснявал някои положения от Дзен. Един млад послушник започнал да го имитира и всеки път, щом Гутеи Вдигнел пръста си по време на проповед, момчето правело същото. Всички се смеели.
Един ден Гутеи се обърнал и го видял. Той хванал ръката на момчето, измъкнал нож, отрязал пръста и го хвърлил надалеч. Момчето побягнало с рев.
— Спри! — извикал Гутеи.
Момчето спряло и погледнало учителя през сълзи. Гутеи вдигнал пръста си. Момчето вдигнало своя пръст. После внезапно осъзнало, че го няма. За миг се поколебало.
Сетне се поклонило.

Дзен учителите учат, че когато се обръщаш към хората можеш:
1. Да приемеш човека и да приемеш действието му (дума, действие или бездействие).

2. Да приемеш човека, но да отхвърлиш действието му.
3. Да отхвърлиш човека, но да приемеш действието му.
4. Да отхвърлиш и човека и действието му. 

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=ezoterfilosof&Number=1940033795&page=0&view=collapsed&sb=5&part=1&vc=1






Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hinki - Коаните
06.12.2009 00:24
Големият японски учител Хакуин пише: „Ако се заловите с един коан и го подложите на непрестанно изследване, разумът ви ще умре, а волята ви ще бъде сломена. Усещането е, сякаш огромна бездна от пустота се разтваря пред вас, без да съзирате нищо, за което да се заловите, или на което да опрете краката си. Изправени сте лице в лице със смъртта, а в гърдите ви сякаш гори пожар. Тогава изведнъж се сливате с коана, а умът и тялото ви са отхвърлени… Това означава да прозреш в собствената си природа.“
Дейвид Шилър. Дзен — джобен пътеводител
цитирай
2. sowhat - чудесен пост хинки
06.12.2009 00:27
благодаря.

цитирай
3. amur - Постингът е доста интересен. По ...
06.12.2009 20:00
Постингът е доста интересен. По темата може да се напише още много, ще очаквам с интерес.
цитирай
4. hinki - amur
06.12.2009 22:04
Темата е класическа и може да се каже, че всичко по нея е написано. Едва ли има смисъл да се впускам в дебрите й, тук и сега.
Целта беше просто да я вдигна на дневен ред. Иначе в блогрола ми има подсказки по тия въпроси ....
:)
цитирай
5. sarcezlatna - Благодаря на приятеля,
07.12.2009 10:05
за смелостта да бъде и учител! Тази мелодия ме завърна към една забравена истина за Великия дух! :)
Прекрасно и мъдро! Ще го задържа наблизо и ще го използвам при нужда!
Хубав ден, мир на племето и вярно преброени препускащи !:)))
цитирай
6. lagrima - Чудесен постинг! :))
14.12.2009 00:17
Чудесен постинг! :))
цитирай
7. saia - ;))
16.12.2009 18:05
bravo
цитирай
8. him - Ех,
17.12.2009 16:25
този с момичето и двамата монаси ми е един от любимите коани. Пляскането с ръце - "чух звук без звук". А защо не си споменал за съня на пеперудата/човек ? :) Поздрави.
цитирай
9. hinki - :)
17.12.2009 16:44
Ако се проследят линковете, които съм дал, може да се намери всичко съществено, което е превеждано на български.
Човек не може да обхване безкрая. А няма и смисъл.
:)
цитирай
10. mikino - Темата е класическа и може да се к...
23.01.2010 14:32
hinki написа:
Темата е класическа и може да се каже, че всичко по нея е написано. Едва ли има смисъл да се впускам в дебрите й, тук и сега.
Целта беше просто да я вдигна на дневен ред. Иначе в блогрола ми има подсказки по тия въпроси ....
:)

Такъв постинг не може да не предизвика дискусия или най-малкото размисли!
Поздравявам те и благодаря!
Малко хора знаят за това.
цитирай
11. mikino - И друго...
23.01.2010 14:35
Когато говорим за Далечният Изток и още повече Япония, думата "учение" означава много неща! Там винаги трябва да се търси поддекст или да се чете между редовете!
Топъл уикенд!
цитирай
12. hinki - :)
23.01.2010 15:38
Така е, mikino. Винаги трябва да се чете между редовете. Ето какво тълкувание на коана за звука на пляскането с една ръка, сложи raztvoritel в блога си: http://raztvoritel.blog.bg/izkustvo/2010/01/20/quot-moeto-quot-razreshavane-na-koana-kakyv-e-zvukyt-ot-plia.476329
Невероятно е. Красота!!!
After Buddha gave up worldly ways, he travelled far and wide. People were wonder-struck at his brilliant, handsome form. Enamoured by his effulgence, a woman named Ambashali approached him and said, "O great one, you look like a prince in ochre robes. May I know why you don ochre robes at this young age?" Buddha replied that he took to the path of renunciation in order to seek solutions to three problems. "This body which is young and handsome is bound to become old with time - will be made sick and perish ultimately. I want to know the cause for old age, sickness and death."

Impressed by his quest of truth she invited him for lunch. In no time the entire village came to know of this. The villagers started coming to Buddha one by one, and requested him not to accept her invitation as she was a woman of bad character. Buddha listened to all their complaints patiently. Buddha smiled and asked the village head, "Do you also affirm that she is a woman of bad character?" The village head replied, "Not once, but thousand times I will vouch for the evil character of Ambashali. Please do not visit her house."

Holding the village head's right hand, Buddha asked him to clap. The village head said that he could not do so as one of his hands was in Buddha's hold and it was not possible for anyone to clap with a single hand. Buddha replied, "Likewise, Ambashali cannot be bad by herself unless there are men of bad character in this village. If all the men in this village were good, this woman would not have turned bad. Therefore, men and their money are responsible for the bad character of Ambashali."

Saying so he wanted to know if there was any individual in that gathering without any trace of bad in him so that he could visit his house for lunch. No one came forward. Then Buddha said, "When there are so many bad men in the village, it is not proper to point a finger at one woman. She turned bad due to bad company." That is why it is said, 'Tell me your company, I shall tell you what you are.' Realising their folly, the people fell at Buddha's feet and sought forgiveness. Since then they started treating Ambashali as one amongst them. Inspired by the teachings of Buddha, Ambashali also took to the path of renunciation and led a pious life. No one else is responsible for the good and bad in an individual. Each one is responsible for his own good and bad. Who is good, who is bad? First eliminate the bad in you.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hinki
Категория: Изкуство
Прочетен: 1331983
Постинги: 308
Коментари: 1270
Гласове: 7324
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930