Между 4-ти и 9-ти юли 2004 г. в спортен комплекс “Дианабад” се проведе семинар по джу-джицу. Водещ  бе сенсей Робърт Шенк, 5-ти дан джу-джицу WJJF, който отдели време за читателите на българската електронна медия за бойни изкуства. Ето и интервюто, без съкращения:

 

Сенсей Шенк, кога започнахте да се занимавате с бойни изкуства, какво Ви тласна в залата по джу-джицу?

 

Това стана съвсем случайно. Видях една обява за тренировки по джу-джицу, реших да проверя за какво става дума и това беше началото. Тогава бях на 17 години.

 

Какво тренирахте впоследствие и до момента?

 

Започнах с джу-джицу и не съм прекъсвал през цялото време. Първите 4-5 години тренирах успоредно и джудо, но след това спрях. От 12 години тренирам и айкидо.

 

Как се промени практиката Ви през годините?

 

Аз практикувам от 27 години джу-джицу и разбира се е ясно, че през годините всичко се променя в някаква степен. В началото просто копирах техниките, които ми показваха моите учители, но с времето тренировките стават индивидуални. Всеки подобрява и усъвършенства техниките, които му подхождат, променя ги и ги приспособява към себе си.

 

Разкажете за Вашите учители и за учениците Ви.

 

Имах един голям учител, който ме води дълго по пътя. Това беше Ханц Гезиини от Швейцария, за съжаление той почина преди няколко години. Освен това, в областта на Айкидо, имам много добър учител, който ми дава импулс да се развивам и в джу-джицу, неговото име е Ренато Филипин.

Учениците ми са различни. Имам групи от 7-годишни деца, 15-17 годишни ученици, а най-възрастният ми ученик е на около 50 години.

 

Бихте ли проследили пътя на джу-джицу от Япония до Европа?

 

Пътят, по който джу-джицу е дошло в Европа, не ми е известен. В различните учебници има различни истории, които са еднакво възможни и не знам коя от всички е най-вероятна. Със сигурност мога да кажа само, че джу-джицу е много добре развито в Европа. Във всяка държава има силни организации и клубове, вероятно защото джу-джицу не е обединено и единно като карате или джудо, за които всичко е написано и се знае. Джу-джицу не е спорт и няма забранени техники, ние се учим от всички и използваме всичко, което може да ни помогне.

 

Какви са целите и задачите на WJJF във Ваше лице?

 

Основната ни цел е да съберем хората, интересуващи се от будо-спортове и да се учим заедно и едни от други.

 

Джу-джицу стана много популярно по света след участията на фамилията Грейси в свободни двубои. Какво мислите за тези тип прояви и за състезанията изобщо – помагат или пречат на практикуващите?

 

Това е много индивидуално и зависи от целите, които си поставя всеки трениращ. Който иска да се състезава, го прави, който не иска – може да мине и без това. Основното нещо е всеки да знае, защо практикува. Ние правим джу-джицу от много години, били сме в много държави, справяме се чудесно и без Грейси. Винаги зависи от изходната точка – дали искате да печелите медали или да вървите по своя път, да работите върху себе си и т.н. Това са два различни пътя.

 

Какви са разликите в джу-джицу, което се практикува в Япония, Европа и Бразилия?

 

Мога да говоря единствено за джу-джицу в Европа. Не познавам добър японски учител по джу-джицу, според мен там са по-популярни класическите форми – карате, джудо, айкидо, сумо. Аз нямам лични контакти с японски доджота по джу-джицу.

Същото мога да кажа и за Бразилия – нямам лични контакти с хората, които правят джу-джицу там, с тяхната методика, и не мога да коментирам.

В Европа има много добри клубове, нивото на джу-джицу тук е много добро. На някои места се набляга на спортния аспект, на други – на самозащита и самоусъвършенстване, работи се във всички насоки.

 

Усещате ли разлики между практикуващите в България и в другите държави, които сте посещавали?

 

Разбира се, че има разлики, всички се развиват постоянно. Чудесно е да се учим заедно, ние правим интернационални лагери, където всеки показва своите методи. Бих казал, че това е основният двигател в нашата връзка – да се учим заедно и едни от други. Ние не се ограничаваме с “правилни” и “неправилни” техники, не заклеймяваме нечий труд като по-добър или по-лош, всичко се оставя на съвместната работа и проверка в практиката.

 

В модерния свят на малко хора се налага да използват уменията си по самоотбрана, за да оцеляват. Как виждате приложението на джу-джицу в живота на съвременния човек?

 

Аз също не практикувам, за да оцелявам. Преди всичко, джу-джицу води до усъвършенстване на характера и помага по индивудалния път, например в професионалната кариера. Професиоаналният успех, който имам в работата си, е следствие от моята практика.

 

Вие работите с групата на Явор Дянков вече 15 години, какъв е стимулът Ви да посещавате България?

 

Това е сред хубавите страни на джу-джицу – покрай тренировките се запознавам с много различни хора, политическите и др. граници не играят роля. В България си спечелих много близки приятели, направих много запознанства. Идвам всяка година тук с голямо удоволствие, България и българите ме удивляват, чувствам се много комфортно.

Приятно ми е да съм сред вас, защото виждам успеха. Когато погледна назад, виждам ученици, които са били тук през цялото време, намерили са пътя си и са научили много. За мен това е основният стимул да ви посещавам – виждам резултатите от съвместната ни работа.

 

За финал, какви са очакванията Ви за развитието на джу-джицу?

 

Разбира се, очаквам да продължава да се развива, да остане като здрава институция.

 

Превод от немски: Галин Панчев

На клипа има кадри от семинарите на сенсей Робърт Шенк през 1990 и 2009 г.

В кадрите от 1990 година сенсей Шенк прави нещо много интересно на почти всяка техника, след като събори опонента си на земята.

Ха ха ха.
А може би това свързано с промени в наказателното законодателство.
Кой знае?
Както Робърт казва - всичко се променя в някаква степен. Според мен, развитието при него води до налагане по-силен контрол в предварителните фази на боя, за да няма нужда от удряне накрая. Което не значи, че не е готов да те удари.