Децата, които имат физически, сетивни и/или ментални проблеми, спадат към групата на децата със специални образователни потребности.

Различните деца ... Обречени на неразбиране, пренебрегване, отхвърляне, изоставяне. В много от „нормалните” училища не ги искат. В много от болничните и учебните заведения казват на родителите им: „Еми, ще си носите кръста, ние много не можем да помогнем.” Даже на „специалните” събития за такива деца, прибутват напред и ни показват по-комуникативните, по-изправените, по-нормалните, докато странните, различните, „грозните”, стоят, пъхнати някъде отзад.

А те общуват с друг свят. Виждат неща, които ние не виждаме. Чуват гласове, които ние не чуваме. Усещат вселена, която за нас никога няма да съществува ..... освен чрез тях. И искат да бъдат откривани, обичани, разбирани. Да играят весели игри, като всички деца. Да усещат цялото си тяло ...

Нима само кончетата могат да им създават радостта, от която имат нужда? Нима не можем повече да си играем с тях и по-малко да искаме да са като всички останали? Могат ли да бъдат учени, възпитавани и тренирани по-един по-добър начин? Начин, който ги прави по-пълноценни?

       


   


      

    

Благодаря на педагозите от Ресурсен център - София в кв. Слатина, които ме допуснаха, да опитам моите игри с поверените им деца, техните деца. Има места, където свестни и всеотдайни хора правят, каквото трябва, пък да става, каквото ще.
Благодаря на Мими Гатева, която ме заведе там и ми показа, колко много работа има пред всички нас.

Не се отчайвайте. Търсете такива хора. Търсете знание и помощ, за да направите най-доброто, което можете.

http://www.youtube.com/watch?v=GM0QzmBCibA

Имах нужда да прочета подобен пост, защото съм изправена пред подобен личен проблем.... Търся път и се надявам да го открия.... защото ако за децата ни няма шанс, то какъв е смисъла на живота ни изобщо.....
Според мен най-важно е правилното и точно диагностициране, за да бъде приложено адекватно лечение, но защо ли диагностиката май доста куца в България.....
Поздрави и пак ти благодаря!

От това, дали правилно е бил определен "проблемът", зависи и дали ще бъде решен. Децата са такива, каквито са. Често проблемите идват от нас. Не губи вяра и прави, каквото трябва.