Въздържането от лъжа означава да не се изразява неистина – физически, с глас или в ума. Речта е предназначена да предава знание от един човек на друг. Тя не бива да вкарва в лъжа, да бъде грешна или несъдържателна. Тя трябва да се използва за служба на всички, а не, за да причинява вреда, на което и да е същество.

Главна основа на правдивостта се явяват мекотата, ласкавостта, благопожелателността, благотворността и дружелюбието. Истината, която се използва само за разрушение, не е истина, а злина. Такава истина е симулация на добродетел.