за изпълнение...в този забързан,динамичен начин на живот..
май човек първо трябва да си преподреди приоритетите.
особено първото..обикновено правя успоредно две неща...
и мисля за следващото...ето че било погрешно

Виж, това са го препоръчвали някакви монаси, четящи сутри и медитиращи по цял ден. Или някакви самураи, готвещи за бой или сеппуку. Или някакви хора на изкуството и калиграфи, рисуващи странните си произведения по цял ден. Какво ли са знаели те за нашия живот и всичките му обрати. Всички са имали време да седят ....

Трябва не съществува. Не се кахъри за дребни работи.

и това е...вярно...но какво разбирам аз ...нищо
звучат ми като десетте божии заповеди...
двете ми баби живяха така,едната почина на 86г.,а другата
на 95...аз нямам и фантазията да си го представя това:DD

С това допълнение постингът стана чудесен. Благодарение на Вас и на Нloris. Не разбирам обаче следния навик-съвет:
* Оставяй пространство между нещата.
С поздрави от П. В.

Ако забелязвате, много от тези навици се отнасят до времето.
В японските бойни и телесни изкуства има един термин маай, който се превежда като "дистанция". Но в него има идеята за време и пространство едновременно. Добрата дистанция (маай) подразбира идеална позиция и достъп до нещата около нас. Те трябва да са лесно достъпни, а ние за тях - не.
Когато един човек подрежда живота си и "нещата" в него, е редно да се се съобрази с всичко това. Да намери идеалното място и време за всяко нещо.
Кое е идеалното място и време за дадено нещо? Моят отговор е: онова място и време, в което ще може да отдаде пълното си внимание, без да го занимава нищо друго.
Всички казват, че искат да бъдат добри в поне едно нещо, а създават в главата си хаос от "неща". Е, няма как да стане. Не в този живот.

почти невъзможно е.Иначе идеята,би могла да бъде много добра.Тези,които са го казали-едва ли,имат този стрес-който ние,младото сегашно поколение живеем.Според мен,ако не се тревожехме за оцеляването ни-може би,щяхме да имаме възможност да живеем по този начин.

Няма невъзможни неща. Просто колкото повече мислим, толкова повече се отдалечаваме от идеала на дзен. Мисленето означава "много неща в главата". Без никакво пространство.
И, естествено, както hloris написа: най-важни са приоритетите.

Аз познавам хора, които живеят истински. Велики хора. "Нечовеци". Това ми дава надежда. Първо трябва да имаш идея, после план, после действия. Животът продължава.