Учителка в началните класове помолила децата да напишат съчинение за това, какво биха искали Бог да направи за тях. Вечерта, когато проверявала работите, тя се натъкнала на едно съчинение, което много я разстроило. В този момент влязъл мъжът и и я видял да плаче.
- Какво се е случило? - попитал той.
- Чети! - отговорила тя и му подала съчинението на едно момченце.

"Господи, днес ще те помоля за нещо странно: превърни ме в телевизор! Искам да заема неговото място. Искам да живея, както живее телевизорът в нашия дом. Искам да имам важно място и да събирам семейството около себе си. Искам да ме слушат, без да ме прекъсват и да задават въпроси, докато говоря. Искам да бъда център на внимание. Искам да ги занимавам така, както ги занимава телевизорът. Искам да бъда в компанията на татко, когато той се прибира вкъщи, даже и да е изморен. Искам мама вместо това, да ме игнорира, да идва при мен, когато се чувства самотна и тъжна. Искам поне понякога моите родители да оставят всичко настрани и да прекарат малко време с мен. Боже, не искам толкова много... Искам само да живея, както живее всеки телевизор!"

- Кошмар! Бедното дете! - възкликнал мъжът. - Що за родители са това?!
- Това е съчинението на нашия син...



  Копирано от Интернет. 

колко мъка има по този свят, Боже!
Дано родителите се опомним!
Кого трябва да обичаме най-много на света?
ДЕЦАТА СИ!!!

налей малко разум на някои "родители"

Почти няма дете, тръгнало по лош път, към което преди това да не е имало положителни очаквания. И после "изведнъж" нещо се случва ...
Ей това "изведнъж" е притеснителното.

И ... лош път не са само анти-обществените или самоубийствени прояви ...

Има и грешки, които са злоупотреба със Светия Дух, но за тях нищо не зная. Пак ще помисля. Скоро срещнах фразата трансцендентален грях - да сбъркаш в отвъдното. Светците ни пазят да не правим такива грешки. Но, ако никой в семейството не се моли пред децата, то дори да се моли вместо тях не е достатъчно за спасението им.

и истинското общуване.

децата са нашият огледален образ,но...и на обществото ни,а то когато е болно,
то какво можем да очакваме от децата си?!
А обществото сме всички ние,така че трябва определено да се замислим дали
искаме децата ни да са такива...
изместих темата...моля за извинение