Когато съзнанието е фокусирано върху дихателното движение на долната част на корема, се налага да правим мисловно усилие, което е „правилно усилие”. Поради това умствено усилие, ние можем да бъдем напълно осъзнати за движението там, което е „правилно осъзнаване”.  

Когато умът се фокусира върху движението на долната част на корема, той се концентрира там за момент. В този момент концентрацията става постоянна и продължителна, по-силна и по-дълбока. Тази концентрация е „правилна концентрация”.  

Състоянието на ума, което го води към обекта на медитацията е „правилна мисъл”. По този начин умът става добре концентриран върху обекта на медитацията, движението на долната част на корема, и после, прониква в истинската природа на физическия процес на движението. Знанието и разбирането на това, като естествен процес, е „правилно разбиране”.

Докато сме заети с дихателна медитация, ние се въздържаме от грешна реч, грешни действия и грешен начин за осигуряване на прехраната. Това означава, че включваме три фактора. С „правилни реч, действие и прехрана” като движение, ние сме внимателни в мисловния и физически процес и развиваме осморния благороден път.