Може би защото не мога да лъжа. По-точно мога, но не искам, защото човек като излъже трябва да помни после какво е излъгал и много си усложнява живота. :)
Затова казвам истината, което също ми носи главоболия.
Няма пълно щастие, дет" се вика... :)

Тера, така е. Но пък ти си казваш истината, нали? И ти е по-леко на душата. :)

Според мен, Хлорис, мотивацията е важна.
Ако създадеш очаквания, че искаш едно, а после отнесеш съвсем друго, няма никакво значение, дали си казвал истини или лъжи, за да достигнеш "успеха си".
"В мътна вода, риба се лови най-добре."

Примери в нашата действителност, дал бог. Всички го правим.

Не знам. И по принцип не ме вълнува.