Изображението е взето от http://www.structogram.bg

Американският изследовател на мозъка Паул Д. МакЛийн открива, че нашият мозък в развитието си е съхранил съществени белези на три основни образувания от различни епохи на еволюцията. Тези три разнородни части на мозъка работят съвместно като един т. н. “триединен мозък”. Според неговата теория, най-старата част на човешкия мозък е мозъчния ствол, който съответствува на мозъка на влечугите.

   
 

 

 

1/ Мозъчният ствол свързва гръбначния мозък с другите части на мозъка. Дейността му протича без контрола на съзнанието. Една от най-важните функции на мозъчния ствол е координиране на работата на вътрешните органи и на скелетните мускули. Продълговатият мозък контролира сърдечната честота и дишането, както и други функции. Мостът съдържа двигателни ядра, които контролират активността на скелетните мус­кули. Средният мозък контролира подсъзнателната мускулна активност, размера на зениците, формата на лещата на окото и някои движения на очите.

Дванадесетте чифта мозъчно-черепни нерви тръгват главно от мозъчния ствол. Той регулира „примитивните” функции на тялото – равновесие, хранене, инстинкти за нападение и самосъхранение, поддържане на хомеостазата на тялото. Гръбначният мозък заедно с мозъчния ствол представляват невронно, сигнализационно шаси, което отговаря за запазването на организма. Те отговярат за инстинктите и усещанията ни, за инстинктивните ни реакции, които служат за оцеляване. Външни реакции спрямо физическа атака, но и вътрешни реакции за противопоставяне на болестите и отрицателните, патогенни фактори.

След тригодишна възраст, а при някои деца и по-рано, на преден план започва да излиза лимбичната система (междинен  мозък) или мозъкът на древните бозайници. Чрез нея децата започват да откриват и опознават нещата и света около себе си.

   
 

 

2/ Лимбичната система се състои от мозъчни структури, обграждащи мозъчния ствол в близост до долната граница на главния мозък.

 

Тук се включват морският кон (хипокампус), бадемовидните ядра (амигдала), хипоталамусът, част от таламуса и форникса, който свързва всички части заедно.

Лимбичната система е „емоционалния мозък”, на който са подчинени основни чувства като страх, болка, удоволствие, гняв, мъка, сексуална възбуда и привличане, радост. Тази част от мозъка се използва за игра и децата учат най-вече чрез играта. Тя отговаря за емоциите и чувството за себеутвърждаване сред себеподобните, за удовлетворението или разочарованието. До края на седмата година децата натрупват социални качества и умения, които все още не са съзнателни поради неразвитата функционалност на главния мозък. „Първите седем години.” Каквото научим през тях за живота, това е, което ще знаем за него, вероятно до края. Само хората, шимпанзетата, делфините и някои китове могат да се познаят в огледало. Бебетата се научават на това след като лимбичната им система влезе в действие.

 

 

Друга интересна черта на лимбичната система е, че тя не може да различи въображаемото от реалното. Дори когато само мислим за дадена ситуация, емоционалният отговор на мозъка е напълно идентичен с отговора в реална ситуация от този тип. Когато многократно повтаряме в мислите си дадена случка, ние подгряваме емоционална верига, асоциирана с нея. И постепенно започваме да възприемаме цялата ситуация точно по начина, по който я усещаме, като не допускаме до осъзнаване информация, която не е съгласувана с тези усещания. Голяма част от активността на лимбичната система остава неосъзната, но оказва голямо влияние върху действията и поведението на човека. Тя определя емоционалните ни привързаности и отрицания. Както и повечето от емоционалните ни реакции.

 

3/ В главния мозък или мозъка на висшите бозайници са разположени центровете на паметта, на мисленето, говора, осъзнатите възприятия и усещания, на движението. Всички аспекти на съзнателното поведение се контролират от него. Главният мозък е зает с външния свят – решаване на най-различни проблеми, установяване на зависимости и закономерности, детайлно описание и запаметяване, логическо и теоретично мислене, опити за предвиждане на бъдещето и за планиране въз основа на наличната в него информация, измисляне на подходящи обяснения. Когато връзките между главния мозък и лимбичната система протичат нормално, без пречки, те осигуряват съзнателен контрол над емоциите и ни позволяват да ограничаваме ефекта на първичните емоционални реакции.

Всяка от трите части на мозъка има своята роля в определен момент и при определени действия. Действията и решенията на отделните индивиди най-често са повлияни в по-висока степен от един от тези компоненти – разум, емоция, физическо благосъстояние или желание на тялото. А техните прояви имат своя геометрия.

Да постигнеш своето място в групата е въпрос на престиж. Да бъдеш най-силният, всепризнатият първенец, да имаш най-добрите самки или самци, никой да не пипва кокала преди теб .... Спортът е форма на ритуал. Стандартизирано, социално приемливо надпреварване за престиж и облаги. Аз доказвам, че съм по-добър в нещо или по-силен, а ти отстъпваш своето първо място. Любовните игри на птиците и бозайниците. Борбата за лично удовлетворение и себеутвърждаване в обществото. При тях дори и при по-сериозен конфликт се стига най-много до нараняване. Има някакви правила. Отнемането на живот, като правило, е забранено и се избягва.

Но така ли стои въпросът с плячката, преследвана от хищника или при боя на живот и смърт? Кое действие ще помогне на жертвата да оцелее от смъртоносния удар? Възможно ли е да се тренира така, че сетивата да се изострят докрай, за да позволят на инстинктивната сила на организма да реагира правилно и да го запази при опасност? 

„Практикувай така, че да можеш да убиеш с един удар.” 

„Дай клетва, че никога в живота няма да се биеш.”

„Бори се за осъзнаване.”

 

„Само който познава и себе си и врага, има основание да се надява на победа”. 

 

 

Благодаря на Erle Montaigue за неговата книжка „Reflex violence”. Тя е в основата на тази статия.

 

 

 

Идеалното четиво за такъв снежен и скучен ден! Само картинките ме плашат (бррр!), но текстът действително е много интересен.
Благодаря и наздраве (с второто кафе)!

Всъщност, представянето в цветове на това как функционира тялото ни, е много важно. Четем, четем някакви анатомии и физиологии, а усещаме ли всичко, за което четем? Хората казват, че можем.
Сега ще сложа още една картинка, която открих в нета. Подходяща.

Като се замисля често казваме на някого "не правиш връзка с главния мозък", сега вече зная съдържанието на посланието и къде се крие ключът от б...........
:)
Благодарност за споделянето.

Ето, че всичко си има логическото обяснение. Аз затова не се тревожа за феномените около мен, защото дори да не го знам, но си имат логическо обяснение.
Единственото, което е все още недокрай изследвано и недоказано и е все още в сферата на теориите и догадките е колективното под-, свръхсъзнателно и съзнателно. То е връзката с Онова-което-трудно-се-поддава-на-назоваване-и-оформяне....

Ъ?
Нещо не се разбра?

Взех информация от:
"Нов атлас по анатомия на човека" на Томас О. МакКрекън
„Reflex violence” на Erle Montaigue
Материали от блога и сайта на Павел Павлов за биоструктурния анализ.
Идеи от статията на Владимир Банов "ЗАВИСИМОСТ И МОЗЪЧНА АКТИВНОСТ".
Както и допълнителни данни с помощта на чичо Гугъл.
От всичко това се получи горната измишльотина, която наистина не претендира за нищо повече от литературно творчество. :)

Е, не мисля, че има нещо лошо в това!
Важното е, че дава нужната информация, нали!
:)
И важното е, че уточняваш откъде си го копнал!

Както неведнъж съм казвал - в този блог няма нищо мое. Понякога се случва и да не уточнявам откъде съм копнал нещо си, но то пък един Гугъл като попиташ и всичко цъфва, та връзва.
По принцип смятам, че идеите нямат никакво значение, ако не се прилагат. Та възниква въпросът - кое е най-измисленото в тая измишльотина? Може ли нещо от нея да ни помогне в живота?

Първо ти кажи, после аз...

Едно еврейче пита дядо си:
- Дядо, верно ли, че евреите на всеки въпрос отговарят с въпрос?
- Кой ти каза тая глупост, внучето ми?

изчерпателен и...забавен!
Племенни сърдечни поздрави за вожда, шамана и неспирно броящия :)))

:))))))))))))))))

"„Само който познава и себе си и врага, има основание да се надява на победа”. " - бих казала :"който не подценява врага" тогава може и да не го "познава"... :)

Но нещата не стоят точно така, т.е. когато човек рисува анатомофизиологията на мозъка, той така или иначе за по - голяма прегледност разделя нещата на парчета, за да са по-ясни да речем на читателя. Но на ниво съзнание,например, огромна роля в мисленето и неговата активация играе ретикуларната формация (formatio reticularis) с всичките си центрове и връзки, която от своя страна се локализира основно в мозъчния ствол - тя донякъде определя състоянията на бодрост и сън, т.к. има широки връзки с т.нар. биологичен часовник на организма - играта на мелатонин - 5-хидрокситриптамин (серотонин), но участва не само в това - тя е станция за почти всички възходящи и низходящи пътища на мозъка.
Що се отнася до автоматизираните движения - тяхна станция е не само моторната кора, а по-скоро програмата им зависи сериозно от работата на малкия мозък и базалните ядра - така например при увреда на малкия мозък се нарушава координацията на движенията, развива се интенционен тремор и мускулна хипотония. За увредата на базалните ядра е пример паркинсоновата болест, но не само - взависимост от "кое ядро, къде и как и кой кръг се уврежда" нещата са много различни.
Що се отнася до висшите корови функции - гнозис, праксис и реч нещата стоят доста по-сложно и включват доста корови и подкорови области, напр един таламус, който е пак релейна станция, има огромно значение и тук. Една голяма част от мисленето зависи значимо от лимбичната система и нейните връзки, самата реакция на Селие (вие говорите за нея) не може да се осъществи без нейно участие и включването на редица ядра от ВНС и съответно на редица ендокринни жлези - хипоталамус, хипофиза, надбъбрек, кръгът се завърта съвсем ако само кажем, че хормоните на повечето жлези влияят на мозъчната дейност, при това на всички нива и че едно и също вещество действа по различен начин на различните типпове свои рецептори, доста от ефектите са противоположни едни на други...

така например има различен отговор към огромната група биогенни амини при хипер и хипофронталитет на мозъка...
Тук ще спомена още един много основен фактор в битката - това е настройката на възбудимост на НС, въобще, която пък зависи от милиарди фактори - както от типа личност, рецепция, така и от вътрешната и външната среда на индивида - дали е болен например, дали средата му е позната, дали от различните канали не постъпват конкретно различни информации и сие (спомнете си как на повечето хора им се завися свят от високо - това е така защото има дисонанс между вестибуларната система, слуховата и зрителната система).
На ниво инстинкти нещата са не по-малко сложни... Ако дори оставим настрана НС и ендокринната система - остава психиката (която е нещо донякъде различно - остават теориите от школата на Пало Алто, бихевиоризма, различните идеи на Фройдистите и сходните им школи и пр.
Мисля, че съвсем Ви отегчих, извинявайте за което, но някои от въпросите, които си задавате в огромна степен касаят и мен.

Не, не. Това, което пишете тук, е много по-разбираемо от статията в блога ви. :)
Ясно е, че всеки опит за опростяване, изпуска твърде много неща, но пък все отнякъде, трябва да се почне.
Поне за себе си, аз изучавам анатомия и физиология, като от една страна тествам със себе си, а от друга чета. Източните системи за лечение са интерисни и различни с това, че твърдят, че чрез определени движения или упражнения могат да се изпитат, усетят всички, повтарям ВСИЧКИ, елементи или части на съществото ни.
Всяка външна промяна, болест или травма, болка или удоволствие, всяка силна емоция ни дават възможност да усетим съществото си по различен начин. Как то се регулира, за да възвърне "нормалното" си състояние. Кое е нормално? Можем ли да изискваме повече от себе си?
Можем ли да влияем на неволевите мускули чрез косвени средства - определлена позиция или напрежение на дадени волеви мускули? Можем ли да пренасочим болката от удара, по такъв начин, че да не нанесе желаните от врага вътрешни поражения и ефекти в нас, а да се върне с двойна сила към него? Можем ли да влияем на температурата на тялото или дадени части от тялото чрез упражнения или мисъл? Как вътрешните процеси се влияят от външната температура? Можем ли да променяме напрежението, налягането в тялото си?

фактически можем всичко, т.к. всяка частица информация достига до "разумните волеви" центрове на мозъка по една или по друга пътека и винаги има контрол на обратната връзка...
можем да изискваме повече от себе си във всяко едно нещо - вкл. и в автоматизацията на действията си
можем да пренасочим силата си към определени точки от тялото на жертвата, така че да повлияем в максимална степен нерви, кръвообращение, ако щете дори вътрешни органи (всеки е чувал за зоните на Хед)...
Разбира се че можем да повлияем температурата на тялото - тя има централна регулация - ако попочетете има примери на деца, които волево покачват телесната си температура (брат ми откри това и го използваше за извинителни бележки в училище ;))
Вътрешните процеси се влияят от всички аспекти на външната среда т.к. организма трябва постоянно да се адаприра към нея - той е една отворена система, все пак...
Можем да променяме и кръвното налягане и мускулния тонус волево, но още по - лесно чрез някои специфични приоми, които се използват и в медицината...
Що се отнася до "нормалното" състояние е тук ме затруднявате много.... това е огромна тема и аз като почти лаик от една страна ще ви отегча, а от друга колкото и да пиша, на каквото и ниво да е то - в чисто биологичен аспект абсолютна нормалност не може да се постулира :)